Защо не можем да сме вечно влюбени

Никой страстно влюбен не иска да повярва, камо ли да се примири, че страстта един ден ще отлети. Биологичните закони обаче са неумолими: нашите чувства и логиката на развитие на отношенията в двойката са програмирани генетично и са обусловени от биохимични процеси в организма. Така че колкото и да ни се иска великото чувство да сме влюбени да продължава вечно, организмът просто няма да го издържи.

Защо влюбеността винаги си отива и какво да направим, за да съхраним отношенията, когато отмине действието на „хормоналния коктейл“? AdMe.ru търси научни отговори:

Еуфорията, наречена влюбване, има общи черти с чувството, което усещат наркоманите след приема на поредната доза, смятат невробиолозите Андреас Бартелс и Самир Зеки от университетския колеж в Лондон.

Те обясняват ефекта така: в главния мозък и надбъбречната жлеза на влюбения се изработва хормонът норадреналин. Той се изработва и след приема на хероин и кокаин. Влюбеният човек изпитва зависимост от срещата с партньора, и иска да бъде непрестанно с него, за да изпитва еуфория отново и отново.

Когато сме влюбени, в мозъка протичат химични процеси, благодарение на които не забелязваме недостатъците на партньора, отпускаме се напълно и се чувстваме истински живи само в присъствието на човека, в когото сме влюбени, ставаме емоционално зависими от него.

Ето кои хормони играят огромна роля за това:

- Окситоцинът отговаря за емоционалната привързаност и способства възникването на дълбока емоционална връзка. Ако този хормон се изработва в хипоталамуса в достатъчно количество, това понижава стреса, а плътското влечение, напротив – става все по-силно.

- Вазопресин се нарича хормонът на верността, защото е отговорен заверността в двойката, за желанието да се грижим за човека, в когото сме влюбени, и също като окситоцина, за формирането на емоционална привързаност.

- Допаминът е хормонът на удоволствието и неговата изработка помага за постигане на приятни усещания. Той ни кара да изпитваме чувство на еуфория и се отделя при приема на храна и по време на любовна близост.

Серотонинът отговаря за способността да изпитваме удоволствие, подобрява настроението и повишава качеството на секса.

Кортизолът пък е хормонът на стреса и неговите нива, според нови изследвания, се увеличават при влюбените в началото на отношенията.

Зависимостта към любовната химия се увеличава от наличието на феромони, които влюбените отделят чрез потните жлези. Те въздействат на обонянието, възбуждайки сексуално партньора.

Този хормонален коктейл води до ред физиологични реакции като повишено отделяне на пот, сърцебиене, разширяване на зениците, нарушения на съня и апетита.

Всичко това обаче е скоротечен химически процес, който протича в продължение на максимум 3 години, както отбелязва и Фредерик Бегбеде.

Еволюционно това е било необходимо на човечеството за оцеляване и продължаване на рода. Нашите далечни предци трудно биха могли сами да се грижат за прехраната и да се защитават от хищниците. Чувството за влюбеност позволява на двойката да остане заедно заради отглеждането на детето и когато (след 3 години) детето поотрасне и вече може да прави самичко разни неща, това чувство угасва.

След около 3 години нервните окончания стават по-слабо чувствителни към изработването на хормони, а самите хормони започват да се изработват в по-ниска концентрация . Тогава работата на мозъка се нормализира, той се възвръща към обичайния си ритъм и хормоните престават да стимулират емоционалната зависимост на партньорите един от друг.

Всички наши отношения ли са обречени?

Периодът, в който изпитваме най-силна страст, е стресиращо и екстремно състояние на организма, а за хората е най-ефективен спокойния ритъм. Може би именно в онзи момент, в който „хормоналният коктейл“ започне да спира да действа, се заражда истинската любов.

Чувството за привързаност, което ни подтиква да заживеем с някого за дълго, е свързано с окситоцина и вазопресина, изясниха учените.

Илюстрация: Sutterstock

Нивото на окситоцин на свой ред се повишава, когато се целуваме, прегръщаме или просто приготвяме заедно вечерята.

Затова се налага изводът, че докосванията и прегръдките са един от най-правилните и приятни пътища към дълготрайните отношения. И още: умението да се изслушваме, да изразяваме благодарността си, да правим компромиси, да преодоляваме конфликтите и да се развиваме заедно. И да не забравяме мисълта на Хорхе Букай: ​„Любовта и свободата вървят ръка за ръка.“

Адаптация Марина Атанасова