Да ритаме хек

Ако в парка попаднете на момчета и момичета, наредени в кръг да ритат нещо, което вие не виждате – това е хек. Малка цветна топчица. Тежи 65 грама и е пълна със зърна – пластмаса, ориз, пшеница, леща и дори пясък. Известна е у нас и с английските си имена footbag или hacky.

Снимка: Guliver / iStock

Без ръце

Играта е лесна и забавна. Дори не иска много да внимаваш, а по-скоро да си ловък с краката. Подредени в кръг играчите подритват шареното топче и го подават един към друг. Всеки го улавя с крак още от въздуха и отново подава като изпълнява пируети и демонстрира умения.

Предимството е, че не се изисква никаква подготовка, нито специална екипировка. Може да се играе от двама, трима, както и от 10 души и повече. Толкова, колкото е компанията.
Правилата са прости. Топчето трябва да се „укроти“ и насочи към друг играч единствено с крака.

При забивка или, ако разстоянието на подаване е късо, трябва да отскочиш, за го посрещнеш с гърди. След това плавно да го пуснеш на крака си. Без да го докосваш с ръце.

Снимка: Guliver / iStock

Хекът не бива да пада на земята - тук идва и хазартният момент. Който не успее да го хване с крак и го изтърве – изгаря. Така един по един по-неумелите излизат от играта, докато кръгът се стопи. Накрая остава един, който е победител.

История

Играта няма дълга история. Затова пък е любопитна. През 1972 г. млад американец от щата Орегон иска да раздвижи схванатия си крак. Джон Сталбъргър е претърпял операция на коляното и се движи трудно.

На помощ идва приятелят му Майк Маршал. Двамата си измислят игра с малка плетена топка, която пълнят с царевица. Тя не лети надалеч, пада тежко и иска майсторство – да се контролира само с крак. Така се ражда нов спорт, който те наричат Hacking the sack (ритане на торбичка), а самата топчицата – footbag. По-късно двете думи се съчетават и спортът е регистриран като Hacky Sack.

Мона Василева