Защо реших да направя обрязване на сина си

И какво се случи после - майка споделя опит

04 Ноември 2021 г.
Защо реших да направя обрязване на сина си

Снимка: Guliver / iStock

В 20-ата седмица от бременността отидох на преглед с ултразвук и лекарите обявиха тържествено на мен и мъжа ми: „Момче!“

Още същата тази вечер с мъжа ми определихме как ще наречем сина ни и решихме, че задължително трябва да му направим обрязване (хирургическо отстраняване на препуциума - кожата, покриваща главичката на пениса, станала практика в някои религии, като ислям и юдаизъм - бел ред.)

Веднага, след като ни изписаха от родилния дом, се заех да разуча въпроса. Неприятно ми беше да открия, че тази проста, разбираема и въобще не нова за човечеството манипулация се възприема от много хора като опасна екзотика.

Подозирам, че ако беше възможно обрязването да се извърши още в родилния дом (както е прието в САЩ), тази процедура щеше да се възприема доста по-лесно.

Тук е важно да уточня, че идеята да обрежем детето беше моя. На мен никой не ми вярваше, защото мъжът ми е татарин. И само той, преживял операцията в съзнателна възраст – на седем години, знае прекрасно колко боли.

Но въпреки това не успя да обори моя аргумент, че обрязването е най-добрата профилактика срещу фимоза (състояние, при което отворът на препуциума е по-нееластичен, което затруднява свободното заголване на главата на мъжкия полов член.).

На бабите им беше жално за детето до плач. На всички десетки мами в социалните мрежи и форуми, които сметнаха за необходимо да ми съобщят, че у човешкото тяло няма излишни части (в отговор на въпроса ми: „Къде в нашия град правят това добре?)

Специалисти потвърждават, че идеалното време за обрязване са първите три месеца след раждането: зарастването е бързо, а самата случка не оставя отпечатък в паметта на бебето.

Няма да скрия, че на няколко пъти бях готова да се предам и да оставя нещастния препуциум на мястото му.

Например, когато в детската клиника ми обявиха, че тази операция при тях се провежда под обща упойка и струва много скъпо за моя джоб.

„Добър хирург, макар и странен“ – така една жена от майчинска група във Фейсбук ми препоръча горещо един лекар, но той приличаше на месар от филм на ужасите.

Вече започнах да търся синагога или джамия, които да са близо до дома ни, за да разпитам там, когато се натъкнах на телефон на лекар от малка частна клиника, специализирана в обрязването.

Той обеща, че ще работи с местна упойка и скалпел (а не с обща наркоза и лазер), предупреди, че е нужно да се направят някои изследвания и помоли да не мъчим бебето с глад в деня на операцията. Отдъхнах си и започнах да се подготвям.

В деня, в който беше назначена процедурата, разбрах, че ужасно ме е страх и помолих мъжа ми да се отправи към операционната с детето.

Не мога да кажа уверено кое е по-зле: да съм до сърцераздирателно плачещото дете и да държа ръцете и краката му, или да седя в съседна стая и да слушам нечовешкия му рев (воплите на сина ми се чуваха в цялата клиника).

Мъжът ми, въпреки бледозеления цвят на лицето си, запази самообладание и дори с възхищение отбеляза колко професионално е работил лекарят.

След препоръките как да се грижим по-нататък за детето, радостно си тръгнахме. Но още не знаехме, че най-силните впечатления от преживяването ни очакват след няколко часа, когато отмина действието на упойката и си задавахме въпроса: „Господи, какво направихме?“

Всеки ден изпращах на нашия търпелив хирург снимки от пострадалата част на тялото в продължение на седмица.

Вярата ми в това, че не сме извършили напразно издевателство над бедното дете, а сме предприели много полезна стъпка, ми върна участъковият педиатър по време на планов преглед няколко седмици след операцията.

Преглеждайки сина ми, тя обяви, че това е действително разумно и подчерта колко често и се налага да преглежда възпаление на препуциума на малки момченца.

Сега въобще не съжалявам, че вкарах семейството ни в тази история.

Ако ни се роди втори син, разбира се, отново ще преминем през това, още повече, че вече имаме нужния опит. Но именно затова много се надяваме, че ще си имаме момиче.

Оксана Литовченко, detstrana.ru

Здраве

За да спася детето си, наруших правилата

Да поговорим

На 3 години синът ми още е с памперс

Да поговорим

Един трик, който накара малкия ми син да започне да слуша

Още от

Визия: списание "Мениджър"

От симптом към решение: кой се грижи за пациента в България?

Майка, която кърми. Снимка: Shutterstock

Кърмата не съдържа достатъчно желязо и още 6 вредни мита

Фрешове

Снимка: Shutterstock

Кои са най-здравословните фрешове

Бебе прави първите си стъпки.

Снимка: Shutterstock

Детето опитва да ходи

Снимка: Столична община

Нов шанс за майчинство

Коментари

Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар

Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание.

Виж всички коментари

Вижте още

Снимка: Guliver / iStock

Здраве

Ръст и тегло на бебето до 1 година

Какви са нормите месец по месец и на какво може да се дължат отклоненията от тях

Снимка: Guliver / iStock

Здраве

9 ранни признака на аутизъм

Главната задача на родителите е да ги разпознаят

Илюстрация: Guliver / iStock

Здраве

Ужас: детето има глисти

Как да разпознаем паразитите и какво може да направим

По възраст

Тормоз в училище.

Снимка: Shutterstock

Да поговорим

Защо децата се бият и обиждат

Кои са причините за тормоза в училищна възраст, колко често се случва и как да се справим, ако малчуганът е от едната или другата страна

Малко и по-голямо дете. Снимка: Shutterstock

 

Мнение на специалиста

Какво не бива да казвате на по-голямото дете

Когато първородното неочаквано стане батко или кака

Майка чете приказка на децата си. Снимка: Shutterstock

Мнение на специалиста

Приказка за утеха, кураж ... стимул

Правилно подбраният сюжет може да реши някои проблеми

Криско, Цвети и Дани. Снимка: Instagram
 

Да поговорим

Криско с нова инициатива

Продължава събирането на средства за Центъра за деца със специални нужди

Охлюв. Снимка: Shutterstock

 

 

Мнение на специалиста

Детето пита: Защо охлювът пълзи толкова бавно

Как да обясните предимствата на бавното придвижване