Когато купувате първи дом

След доста четене, разглеждане на обяви, огледи, проверки и няколко качвания на покриви на сгради, през 2010 година аз и съпругата ми си купихме първия ни дом. Въпреки цялата подготовка и отделеното време, допуснахме и някои грешки (които поправихме през миналата година, когато се преместихме на ново място). За тях ще ви разкажа в тази статия и се надявам съветите ми да са ви полезни, ако сте на прага на покупка на първото си жилище, пише независимият финансов коуч Стойне Василев.

Стойне Василев е инвеститор и собственик на най-популярния сайт за лични финанси в България – SmartMoney.bg, автор на книгата „Умни пари“, както и председател на Управителния съвет на Българска асоциация на личните финансови консултанти (БАЛФК).

Да започнем от рано да спестяваме

В България жилищата се придобиват основно по два начина – по наследство и с ипотечен кредит (особено в големите градове). Всеки би предпочел да получи наготово и без пари имот в хубав квартал, но ако няма изгледи за това, е добре да помисли отрано как ще финансира покупката на първото си жилище. Аз не бях от тези предвидливи хора и трябваше да взема кредит, който да покрие над 90% от стойността на имота. Ако бях започнал да спестявам дори само 2-3 години преди това събитие, щях да имам много по-голяма част от парите.

Не го направих, защото си имах оправдания. Основното беше, че получавам сравнително ниска заплата и си имам разходи за наем, поддръжка на колата, излизания с приятели, пътувания и много други „неотложни“ харчове. Другата причина беше, че тогава работех в банка и тя щеше да се погрижи за мен като ми даде кредит на ниска.

Разбира се, това беше грешка и повече никога няма да я повторя. Въпреки че банките дават в някои случаи и до 100% от цената на жилището, моят съвет е да искаме не повече от 60% от банката, а останалите да се наши спестени средства. Така сме много по-гъвкави и месечната ни вноска ще е по-ниска (за да ни остават средства за инвестиране).

Да не насилваме нещата

Когато си над 25 години, имаш си сериозна приятелка и стабилна работа, родителите ти само търсят повод, за да ти кажат, че да живееш под наем е „хвърляне пари на вятъра“ и е време да си купиш жилище като истински българин.

Годината е 2007 и те имат още един сериозен аргумент – „Цените на жилищата се качват всеки ден. Казаха го по телевизията. Ако още малко изчакаш, ще станат още по-скъпи и ще свършат. Ето, братовчед ти си купи апартамент преди една година и след 24 години ще си го е изплатил, а ти?“.

Натискът се увеличаваше, но аз не виждах разумни доводи да се включа в тази еуфория от хора, които вземат 1000 лева заплата, а теглят кредити със 700 лева месечна вноска, които ще изплащат 30 години, за да си купят жилище в кофти квартал по 1500 евро на квадрат. Не трябваше да чакам дълго и тази масова психоза приключи. През 2008 година световната финансова криза дойде и у нас. За по-малко от 2 години цените на повечето жилища паднаха с почти 40%.

Последвах съвета на моя ментор Уорън Бъфет и когато всички бяха в паника и продаваха имоти, ние си купихме апартамент на много добра цена. За мен, изводът от тази история е да не бързаме с покупката на първото ни жилище и това да не става на всяка цена. Имотите няма да се свършат, ако изчакаме по-благоприятен момент.

Пълния текст можете да прочетете тук.