Вече си голям!

Мислите си, че детето ви е вече е голямо, разбира всичко и го приемате като равна на вас личност. А то понякога се държи така, сякаш е още на две години. И започвате да се тръшкате: „Аз ли бързам да порасне, то ли изостава…“

Тези въпроси са безсмислени, няма смисъл и да се разстройвате -

5-6-годишните понякога имат проблеми с навлизането в „големия живот“

Затова ще ви подскажем как да постъпвате, когато порасналото дете реагира като бебе.

За хлапе в предучилищна възраст е нормално да се разплаче внезапно, но когато синът ми навърши 6, се замислих: не е ли вече голям за такова поведение? В тази възраст никой вече не казва, че детето е малко, то си е човек с оформен характер, интереси и желания.

Но преходът на малките деца към поведение на възрастни минава през различни състояния и невинаги протича плавно, защото понякога не могат да разберат какво е допустимо и какво – вече не.

Педиатри казват, че когато 5-6-годишното е развълнувано, когато е гладно или му се спи, може да се върне към старите похвати, които вече не са характерни за възрастта му. И ето какво, мили родители на поотраснали деца – ето отговорите на някои въпроси, които със сигурност ви се въртят в главата:

Вече е голям/а, за да изпада в истерия?

Да. Така е.

За 5-6-годишното момченце или момиченце е нормално да му става тъжно от време на време и да се разплаче, но ако изпада в истерия винаги, когато не получава желаното, например отказвате да му купите някаква играчка, вероятно ви манипулира. То прави това, защото подобен подход му е помагал неведнъж в миналото.

Не се поддавайте! Просто го попитайте: „Как мислиш, защо няма да ти купя тази играчка?“ И предложете алтернатива, например – да впише играчката в списъка с желания за дядо Коледа или за рождения си ден.

Когато детето види, че старите номера вече не минават, истериите отшумяват или се проявяват все по-рядко – така е по принцип.

Но има един тънък момент – ако то получава редовно гневни пристъпи и не можете да го успокоите, помислете за посещение при невролог.

Вече е голям, трябва да разбира причината на моите действия?

Не – изисквате прекалено много от детето.

Малките деца по правило не са способни да изслушват родителите си и да се опитват да разберат причините за техните действия. Същевременно по-големите, вече 5-6-годишни хлапета разбират причинно-следствените връзки в повечето от родителските аргументи. Но това се отнася само за конкретни неща, докато с абстрактните понятия нещата стоят по-сложно:

Например, когато обяснявате, че невидими микроби могат да причинят заболяване, или, както веднъж се опитах да обясня на сина ми, че след детска градина трябва веднага да се приберем вкъщи, защото ще идва електротехник.

За детето беше трудно да се приспособи към промяната на неговите собствени планове – плака, вика и се сърди, защото обикновено след градината отивахме на детската площадка за игра.

Рецептата: когато се получи подобна ситуация, изтъкнете причината един път и кажете, че ще говорите по-късно за това, след което продължете да се занимавате със своите неща. Върнете се към разговора, когато детето се успокои и поговорете отново. Способността на детето да разсъждава, да прави умозаключения и да разбира чуждата аргументация се развиват заедно с неговата психика, така че няма драма – скоро 5-6-годишното ще започне да разбира обясненията ви спокойно.

Вече е голям, за да не споделя играчките си с други деца?

Да – отказът да споделя нещата си с другите може да се нарече скъперничество.

Всяко дете има лоши дни – недоспало е, има проблем с ученето или се е скарало с някого. Но на 6 години то вече трябва да спазва реда и справедливостта независимо от настроенията си.

За да избегнете неприятни моменти, когато, да речем, очаквате гости с деца, разрешете на своето хлапенце да прибере най-най-любимите си играчки, и обяснете, че останалите играчки са, за да се забавляват заедно всички – и вашето, и гостуващите деца.

Поощрявайте ги за съвместни игри, измислете специално развлечение за тях, например да построят кула от кубчета, да редят пъзел, да играят на въпроси и отговори…

Ако конфликтът за играчките е вече налице, попитайте своето дете какво според него е изпитало приятелчето му, когато той е взел от него своята играчка. Поговорете с двете деца и им предложете те сами да разрешат проблема – тогава вероятно ще последват плана, който сами са преценили, отколкото ако решението идва от вас. Ако и тогава не се постигне съгласие, кажете, че тогава никой няма да играе с тази играчка и я вземете нанякъде.

Има и още един начин: настройте таймер за еднакво по количество време, в което всяко от децата да играе с играчката.

Но също така е важно, когато вашият малък скъперник най-накрая реши да сподели любимата си играчка, да отбележите: „Видя ли как се усмихна Мимето, когато ти ѝ подаде мечето си? Вие, деца, наистина добре си поиграхте на зоологическа градина.“

Тази фраза увеличава шанса следващият път детето ви отново да възприеме миролюбиво поведение с другите и да оцени колко е хубаво да си разменяш играчките.

Вече е голям, за да се напишква?

Не, още е рано да превръщате нощните произшествия в трагедия.

Обикновено децата още около 2–годишна възраст се научават да пишкат в гърне, но много от тях не могат да се контролират и понякога се напишкват през нощта. По данни на Американската педиатрична академия 20% от петгодишните деца се напишкват нощем и повечето от тях го превъзмогват самостоятелно.

В това няма нищо страшно, след 7 – 8-годишна възраст нощните конфузии изчезват от живота на детето, но все пак е добре да се придържате към някои правила, за да сведете до минимум подобни събития.

Гледайте да не пие прекалено много течности преди лягане и го накарайте да се изпишка, преди да си легне и да загасите лампата в стаята му.

Ако въпреки това се случва да подмокря леглото, използвайте водонепромокаемо покритие за матрак. И направете така, че детето да не се притеснява от нощното изпускане в гащите, обяснете, че скоро той ще порасне и ще престане да го прави.

Ако то отдавна си спи спокойно без никакво нощно напишкване, но внезапно започне да се случва, говорете с педиатъра – може причината да е някакъв здравен проблем.

Вече е голям, за да се държи лошо на масата?

И да, и не, това е относително.

Развитието на фината моторика у всяко дете протича по собствен сценарий и собствен срок, понякога бързо, понякога – не толкова. От това и зависи дали детето се справя умело с вилицата и ножа, дали често разлива храна по масата или все пак тя успява да останат в чинията.

Маниерите на масата за хранене са по-скоро навици, отколкото поведение и тези навици е по-добре да се усвояват един по един. Започнете с това, което е най-важно – да казва „благодаря“, след като се е нахранило, да използва ножа, да не се цапа… От родителите зависи много, по точно от примера, който дават на децата си по време на закуска, обед и вечеря.

Когато започнете обучението по правилни маниери за хранене, опитайте това обучение да бъде приятно и интересно за детето.

Източник: parents.ru, адаптация Марина Атанасова