След атака на обгрижване Цвети Христанова преосмисля методите за лечение
Снимка: Guliver / iStock
Сега разбирам защо мъжете изпадат в състояние на Мъжки грип при най-лекото чувство на дискомфорт. То било много готино някой да се грижи за теб. Увила съм се вчера на дивана, докато мускулите ми се свиват от качващата се температура, а студените тръпки ме заливат все едно си вземаш душ и някой пуска постоянно тоалетното казанче.
Теодор е седнал в скута ми, защото явно по-меко и удобно за сядане място от мен няма, и му обяснявам как съм болна и ми е лошо и за това не мога да си играя с него, а той ще трябва да ми помогне и да си легне навреме.
Докато му говорих, душичката така се притесни, че веднага информира Лина (кучето), че не съм добре и трябва да внимава. Започна да ми разтрива краката и да ми духа на ръцете, все пак нали ми е студено, нищо че не прави разлика между топъл и студен дъх. Донесе ми един джип да си играя, за да не ми е скучно, докато текат манипулациите.
Гледам как това малко човече ме обгрижва с истинско желание и ми бълбука сърцето
След масажа Теодорчо вдигна пръстче във въздуха и за момент си помислих, че ще извика: „Еврика!“. Изтича до кухнята с хъс, взе си стол, заговорничи нещо с баща си и отваря шкафове. Завърна се, награбил в шепи всички лекарства, които му давам на него, когато той е болен. И се почна. „Сега, мамо, пий това“; след няма и 5 секунди вече нетърпеливо продължи с: „Мина ли ти?“.
Пълни ми парацетамол в спринцовка, даде ми прополис за смучене, пръсна ми в носа (малко в устата и очите) с физиологичен разтвор. С такава емоция и желание правеше всичко, по лицето му се четеше хем тревога, хем желание да ме излекува, че майчиното ми сърце просто преля и ми се напълниха очите.
Тео сметна сълзите ми за знак, че лечението не действа и трябва да мине към тежката артилерия. Спомням си колко пъти съм му казвала, че ако не му минава и му става много лошо, ще трябва да му сложа свещичка, там, където слънцето не грее. Преди да мога да се противопоставя, той вече беше извадил кутията със свещичките и ме изкомандва: „Хайде, мамо, стани. Да сложа свещичка!“.
Баща му пък беше зает да се превива от смях, докато доктор Ох-Боли ме инструктираше да си събуя панталоните.
Взех свещичката в шепа и се направих, че я гълтам, но всезнаещият Теодорчо веднага ме сгащи и ми обясни: „Не, мамо, това е в дупето!“; гледай ти как съм се объркала значи.
Ще преосмислям избраните методи за лекуване от тук натам, защото, явно, каквото повикало - такова се обадило. Изкарах следващите десет минути със скрита свещичка в задния джоб и горещи молби температурата да почне да спада, преди Тео да е решил, че е време за други мерки.
В малките часове, Цвети Христанова
Цвети има издаден сборник с разкази, които описват първата година от живота с бебе. „Въпреки, че тиражът е изчерпан, можете да прочетете истории в личния ми блог „В малките часове“. Направих го, защото вярвам, че с усмивка всичко минава по-лесно. Много хора откриват себе си в редовете и си се смеем заедно.“
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари