Скритите сигнали на следродова депресия у таткото

Ако за следродовата депресия на майките се пише и се знае доста, съвсем наскоро се заговори, че тя спохожда и то доста често и бащите.
През май 2010 г. в научното списание Journal of the American Medical Association бяха публикувани резултати от мащабно проучване на тази тема. То сочи, че 10% от бъдещите бащи проявяват симптоми на депресия още в първото тримесечие на бременността на партньорката си и състоянието им продължава да е тревожно още около шест месеца, след като бебето се появи на бял свят. 
Сайтът parents.com  обяснява причините и дава насоки какво може да се направи в такава ситуация.

3 до 6 месеца след раждане на бебето

Известно е, че при майката депресията е свързана с хормоналната нестабилност по време на бременността. Изследвания сочат, че при татковците, по неизвестни за сега причини, в този период също настъпват хормонални промени. Нивото на мъжкия полов хормон – тестостерон, пада, а нивата на „женските“ хормони – естроген и пролактин, както и на хормона на стреса – кортизол, нарастват.
Дори и преди раждането при някои особено чувствителни мъже, чийто жени са бременни, могат да се явят такива симптоми като гадене и увеличаване на теглото.

„С колебанието на половите хормони при мъжа природата се презастрахова и повишава шансовете семейството да се съхрани и таткото да не го напусне. Те помагат  между него и детето да се изработи емоционална връзка“, обяснява Уилям Кортней, експерт по мъжко здраве.

Когато на фона на тези неврохимически изменения в главния мозък се добави хроничното недоспиване, идва и пикът на депресията. Това се случва 3 до 6 месеца след раждането на бебето. 
Експертите смятат, че в основата на депресията е недоспиването. Има и други фактори като например наследствена предразположеност към депресия и стрес. А източници на стрес в този период има много – колики при бебето, финансови проблеми в семейството, заболявания ...

„Всички родители  се сблъскват с емоционални и социални проблеми, които съпътстват раждането на бебето, и които повишават риска от депресия", обяснява Сара Розенквист. 
На подобен риск са изложени дори и приемните родители.

Послеродовата депресия на майката рязко повишава риска и бащата да изпадне в същото състояние. А мъжете най-често не търсят помощ и не признават, че страдат. Защото в обществото съществува схващане, че мъжът трябва да е силен и да устоява на всички изпитания.

„Когато мъжът започне да изпитва постоянна тревога, страх, мъка, когато усеща душевна пустота или чувства, че всичко излиза от контрол, разбира, че нещо с него не е напълно наред. Той обаче не може да контролира емоциите си и обикновено не търси помощ“, обяснява д-р Кортней.

Тревожен симптом – работохолизъм

При някои мъже послеродовата депресия води до спад в настроението, при други – обратното – раздразнителност, възбуда и дори агресия. Те страдат от учестено сърцебиене и дори от панически атаки. Може да ги спохождат мисли за самоубийство , може да загубят интерес към секс и всякакви занимания, които до скоро са им носили радост. 

Бащи, които започват да работят по 60 часа в седмица, също така може да са в депресия. Като се зариват в работа, това за тях е начин да се справят със стреса, обяснява Кортней.
И трябва да се тревожим, ако тези симптоми не преминават до 2-3 седмици и таткото не почне да се чувства по-добре, след като например е започнал да спортува и да се среща с приятели.

Терапията може да помогне

Помощта от страна на психотерапевт и лекарства понякога са единственият изход. 
Казваме на мъжа: „Ти не си сам, вината не е твоя!" Защото бащите мислят, че не са добри татковци. Но това въобще не е така“, казва Кристина Хиберт, експерт по мъжка послеродова депресия.

„Важно е да се знае, че мъжката следродова депресия може да бъде избегната. С правилно лечение и подкрепа, той може да се възстанови напълно. 
И, ако не го направи заради себе си, трябва да го направи заради детето си. 
Мъжът трябва да знае, че депресията е болест, а не – слабост на характера. И да си признаеш, че да си в депресия, не значи, че проявяваш слабост на характера. А значи да си отговорен за своя живот“, обяснява специалиската.

Мона Василева