Див европеец с козина и лапи. Има такова животно – все още

Мернахме този особняк на една поляна в парк Кенана в Хасково. Помислихме го за плъхче, но се оказа лалугер. Не какъв да е, а европейски лалугер, както натърти. Проведохме нечовешки разговор за неговото нелеко битие, за това как хората сме го прогонили от мястото му и как можем да му осигурим ново.

Представи се с няколко думи

Аз съм лалугер. Наскоро се събудих от зимния сън. По-точно, събудиха ме – едни трактори, които с рев изораха родното ми място. Държа да кажа, че съм европейски лалугер! Не, че парадирам с евроориентация, просто има и други видове лалугери – като петнистия, който също живее в Европа. Английското ми име е земна катерица (ground squirrel), а тук, в България, съм известен и с леко обидното „суек“. Не ме наричай така, ако искаш да продължим да си говорим!

Европейски лалугер: Снимка: кампанията на БДЗП

Искам. Какво правиш тук?

Търся си място и така се озовах на тази хубава поляна. И тук не ми е мястото, разбира се. Но наоколо почти не са останали тревни площи, които да не сте изорали вие, хората, и да не сте засяли със слънчоглед и рапица. Не знам какво го правите всичкото това олио… Не дебелеете ли от него?! Та, точно една такава сеитба ми унищожи дупката и прогони цялата ни колония. Сто и кусур съседи бяхме и тези, които оцеляхме, се пръснахме в различни посоки да си търсим ново място.

Такава е и съдбата на роднините в Западна Европа. От Германия и Полша напълно сме изчезнали. Сега ни има само от Чехия до Гърция и продължаваме да намаляваме. Още малко и ще се прекръстим на „източноевропейски лалугери“! Или „балкански“.

В България можеш още да ни видиш в Тракия, Добруджа, Софийското поле – една колония братовчеди живеят край Кремиковци. И в Червената книга – като уязвим вид.

Други живеят по-нависоко – в поляните из Централна Стара планина, в Рила… Там, слава Богу, не орете.

Какво място си търсиш?

Някое като ей тази полянка, но ако може, без теб и другите хора наоколо – без да се обиждаш. Трябва ни чиста земя, с чиста трева и семенца - без разни пестициди и родентициди, с които ни тровите. И ей така ниско подстригана – ама не с някакви шумни косачки, а с помощта на свободно пасящи овце и кравички. Такива напоследък няма много.

А чувал ли си, че едни природозащитници търсят място за лалугерите? И за царския орел и ловния сокол, които, кхм, разчитат на вас за храна

Ами това ще е чудесно, ако се случи. Но за тия двамата не искам и да чуя. Те са ни най-големите душмани. Няма спасение от тях – само в дупката. Точно заради тях ни е нужно да е ниска тревата, за да виждаме наоколо. Че са доста бързи и виждат отдалеч, и ако съм далеч от дупката… (изплезва език и килва глава като умрял).

Aко този все по-рядък гризач ви е станал симпатичен, подкрепете кампанията на БДЗП, която цели да му осигури място в Сакар планина – за него и другите два застрашени вида. Всеки лев, който дарите, се равнява на около 1 квадратен метър „Земя под заКрила“.

Можете да дарите чрез

SMS на 17 777 DMS POLET

банкова карта: https://crm.bspb.org/

Platformata.bg: https://bit.ly/3ES7UVM

или с превод по банкова сметка

IBAN: BG55 RZBB 9155 1060 1073 29

BIC: RZBB BGSF

Банка: KBC Банк България ЕАД

Титуляр: Българско дружество за защита на птиците

Основание: Земя под закрила + телефон и имейл за връзка

Тази кампания се реализира в медийно партньорство със сп. „Мениджър“, „Обекти“, „Новите родители“ и „National Geographic“.