Иво Сиромахов написа 19 истории за деца

Илюстрирана книга с 19 топли истории за деца от Иво Сиромахов излиза броени дни преди Коледа. След като през 2016 г. популярното лице от телевизионния екран изненада с първата си книга за деца „Малки приказки”, две години по-късно четем още интригуващи истории за малчугани в новата му книга: „Приказки от планината”.

Откъс

Феята от езерото

Малкото езеро в Заешката долина беше най-спокойното местенце в цялата планина. От всички страни беше обградено с гори и беше толкова тихо, че човек можеше да чуе шепота на тревите.

Всеки ден тук идваше студентът Фердинанд – ви­сок мъж с начупена черна коса и очила с кръг­ли рамки. Фердинанд сядаше под един стар бук, изваждаше от раницата си книга и започваше да чете. От време на време вдигаше глава от книгата и се заглеждаше в неподвижните води на езерото.

Животните се стараеха да не вдигат шум, ко­гато идват да пият вода, за да не разсейват мла­дия мъж. Само една любопитна кукувичка се опитваше да наднича зад рамото му, за да види каква е тая толкова интересна книга, която чете Фердинанд. Надничаше, но нищо не можеше да разбере, защото не познаваше буквичките.

Една вечер студентът остана до късно на поляната. Вече беше тъмно, но луната грееше толкова силно, че можеше да се чете на лунна светлина. Изведнъж от езерото се чу глас на момиче.

– Фердинанд... Фердинанд...

– Кой ме вика? – подскочи студентът.

– Аз те викам – каза гласът.

– Не те виждам – уплашено каза Фердинанд.

– Приближи се до езерото и ще ме видиш.

Фердинанд отиде до водата и видя, че съвсем близо до брега, върху водната повърхност е седнала най-красивата жена, която бе виждал. Седеше върху водата и не потъваше.

– Коя си ти? – попита студентът.

– Аз съм водна фея. Казвам се Мирея. А ти си Фердинанд.

– Откъде знаеш?

– Живея в езерото и всеки ден те наблюда­вам. Само че през деня ми е забранено да из­лизам от водата.

– Кой ти забранява да излизаш? – попита Фердинанд.

– На дъното на езерото живее злият магьос­ник Харлин. Той е господар на всички риби и водни духове. Когато бях съвсем мъничка, той ме отвлече и ме заключи в подводния си дво­рец. И ми направи магия. Сега мога да изли­зам от езерото само нощем, и то само ако има пълнолуние. Иначе ще умра.

Фердинанд гледаше красивата фея и усеща­ше как се влюбва в нея. Не искаше тя никога да си тръгва.

– Моля те, прочети ми нещо от книгата ти – помоли Мирея. – Много обичам някой да ми чете.

Студентът отвори книгата и започна да чете на глас. Чете до сутринта, а когато първите лъчи на слънцето осветиха върховете на близ­кия хълм, Мирея се гмурна в студените води на езерото и изчезна.

Фердинанд се натъжи. Дали щеше някога от­ново да види красивата фея?

От този ден нататък студентът чакаше всяка вечер край езерото, но от Мирея нямаше и сле­да. Ала на следващото пълнолуние феята отно­во се появи върху водата.