12 вида играчки, на които да разчитаме, за да имаме умни деца

Пред 70-те, 80-те и дори 90-те години на миналия век изобщо нямаше дебат с какво да играят децата. Колички, пистолети и конструктори за момчетата; кукли, детски станчета и сервизи за момичетата. В днешно време обаче, пазарът е залят с всевъзможни играчки и често изборът на родителите се основава на популярността на съответната играчка. Как да откажеш на детския аргумент "Ама всички имат спинър", например.

Известно е, че през първите три години, децата се учат и придобиват основни умения, осмислят света около себе си и своето място в него, чрез игра. От играчките, които им предлагаме, зависят много неща:

- дали ще се научат да задържат вниманието си достатъчно дълго,

- ще развият ли добре фината и общата си моторика, логика, пространствено мислене, координация око - ръка.

А това са все ключови умения, които стават основа на всяко академично постижение - от четене и писане до способността да запомняш и да възпроизвеждаш запомненото.

Снимка: Shutterstock

На пръв поглед е странно, че във века на най-разнообразните играчки, които уж са стимул за детското развитие, се множат обучителните затруднения, недобрата адаптация на децата в клас и дефицита на внимание. Дълго време смятахме тези проблеми за "модерни измишльотини", докато не се оказа, че те сериозно торпилират обучителния процес и постижения при хиляди деца.

Неспособността да се чете с разбиране, влошената графомоторика - неразбираем почерк, трудното запаметяване и анализиране на текстове, проблематичното осмисляне на граматическите правила, дискалкулията, имат, разбира се, и физиологични причини - недостатъчна зрелост на нервната система. Тези проблеми обаче са свързани и с играчките - бързи стимули. Това се отнася с особена сила за децата от 0 до 3.

Какво е играчка, която осигурява бързи стимули? Представете си едногодишно дете, с пластмасов "детски лаптоп" в ръце, което трескаво натиска бутонче с нарисувана ябълка на него и играчката произнася "ябълка, ябълка". Ако слушаме рекламистите, тази играчка улеснява просочването и проговарянето на детето.

Реално обаче, малчуганите свикват, че е нужно просто да натиснат едно копче, за да получи резултат. Изключени са въображението, символната игра, конструктивния праксис. Друг пример са т.нар. "обучителни приложения" на таблети, чрез които децата заучават форми, букви, цветове. Проблемът тук е, че обучението чрез електронни играчки приучава детето да свръхразвива най-вече зрителния канал, който е само едно от множеството сетива, необходими на детето за успешно справяне в училище.

Бързосменящите се картинки намаляват обема на внимание и продължителността на концентрацията, когато в училище им се предложат нормални по скорост стимули - "прочетете", "напишете". За това е и толкова важно на децата в ранна възраст да се чете - за да развиват и слуховия си канал, заедно с визуализацията. В противен случай, т.нар. "фронтално образование", при което един учител инструктира 25 деца, които трябва да чуят, осмислят и изпълнят инструкциите, се превръща в мисия невъзможна.

Неслучайно все по-активно се завръщаме към дървените играчки - помагала, мемори картите, оцветяването, конструкторите, кубчетата, низанките или т.нар. "интелектуални" или "дидактични" играчки, които залагат на ангажирането на повече сетива.

Естествено, винаги ще се намери някой, който да даде за пример Финландия, в която писането на ръка още от първи клас се замества с писане на клавиатура. За хомо сапиенс обаче, важи и винаги ще важи максимата "интелигентността на детето е в ръцете му" и премахването на упражненията с молив и химикалка ще влоши моториката и координацията око - ръка, които са в основата на академичните постижения.

И така, на какви играчки да заложим?

Снимка: Guliver / iStock

- Конструктори с кубчета тип "лего". Моментът, в който детето открие, че може да ги слага не само едно върху друго, а и да направи по-сложна конструкция с тях, е един от първите големи скокове в развитието му. Освен това стимулира координацията между двете ръце.

- Низанки. Те са голямо изпитание за търпението и вниманието на детето. Независимо дали са обикновени макарони, които сме оцветили и сме му дали да нанизва на връзка за обувка, или красиво оцветени дървени фигурки, купени от магазина, детето все ще упражнява координацията между ръцете и окото и ръката.

- Играчки с вгнездяване. Задачата тук е детето да намери правилния отвор за съответната форма. Те мобилизират както фината моторика, така и логическото мислене.

- Каквито и да са играчките, нека са тихи и да не разпръскват невъобразими, мигащи светлинки. Не е нужно детето има епилепсия, за да са опасни играчките, които светкат с променлива честота. Те превъзбуждат децата, но с времето децата се научават да търсят именно такива превъзбуждащи стимули и активността им се повишава до ненужни нива.

- Играчки, които искат работа с обеми, например кубчета или чашки, които се слагат едно в друго според размера.

 - Ако искаме детето да се научи да следи с поглед, не е нужно да му купуваме играчки, които да се въртят над главата му, докато лежи в леглото. Достатъчни са играчки тип "сметало" - на метални пръчки с различни извивки са нанизани топчета с различни цветове и форми. За да ги движи, детето трябва да гледа ръката си. 

- Всякакви играчки, които насърчават т.нар. "символна игра", например детски кухни или къщи, в които децата могат да разиграват различни всекидневни ситуации с човешки фигурки.

- Играчки, които стимулират различните сензори, например кинетичен пясък, боички за рисуване с пръсти и т.н.

- Да не забравяме, че в основата на добрата фина моторика, стои общата моторика. Топките, тротинетките, батутите, колелата балансьори, катерушките, са добър начин да я развием. 

- Пъзелите с дръжки. Тях децата трябва да хващат с палец, показалец и среден пръст - основа за пинсетовидния захват, много важен за усвояване на четливото писане.

- Играчки, които изискват сортиране по признак - цвят, големина и т.н. Поставят основата на логическото мислене.

- Мемори карти с по две двойки еднакви изображения. Отначало сложете три карти и поканете детето да сложи върху тях еквивалентите им. Увеличавайте броя на картите до толкова, с колкото детето може да се справи. Някои деца лесно се справят с до 24 карти на около 2 години.

След третата година, можем да започнем да излагаме постепенно децата и на "модерните" играчки, все пак те трябва да са адекватни на съвремието и да ги познават. В първите три години обаче, когато се формира нервната им система, бързите стимули са нежелателни. 

Станислава Чуринскиене

Снимка: личен архив

Станислава е специалист по ранно детско развитие, както и член на Българското дружество по авиационна, морска и космическа медицина. Тя е председател на сдружението "Всяка дума", което се занимава с ранна интервенция на деца със затруднения в развитието и съвместна изследователска дейност с ВМА - Варна.

За контакти: stanislava.ciurinskiene@abv.bg