Адаптацията в детската градина - не е никак забавна! Забавно става след време

Цветелина Зидарова за сложното приспособяване - от личен опит в детството и като психолог днес

Снимка: „Сиела“, илюстрации: Петя Димитрова, дизайн: Фиделия Косева

Няма да преувелича, ако кажа, че това е темата на моя живот. Отключи се след смъртта на майка ми, когато бях на 23 години. Каква е връзката? На пръв поглед няма такава.

Често подценяваме сложността на адаптацията, когато разглеждаме този сложен процес в контекста на детската градина. Някак всичко е насочено към детето, за това как да му обясним колко е хубаво в детската, как ще има приятелчета и ще е много забавно. Но в адаптацията в детската градина няма много забавни неща. Те обикновено идват след това.

Адаптацията е приспособяване, напасване, промяна, загуба на част от нашите вярвания и изграждане на нови такива, по-подходящи и по-работещи в новата среда.

Аз самата помня детската градина като кошмар

Помня сутрините, в които се надявах майка ми да пропусне да ме събуди и да си остана вкъщи. Не разбирах защо трябва да ходя, след като там само ми се караха, че не спя, че говоря, че не стоя на столче, а майка ми толкова ми обясняваше колко е хубаво там. За кого е хубаво?

Още помня и заплахите, че ако не спя, мама няма да дойде да ме вземе и няма да ме намери. Че какво забавно има в това? Смятах, че съм се отървала, след като вече прекрачих прага навън, но няколко години по-късно – около 20, го прекрачих отново... навътре. Когато майка ми почина, изпаднах в едно състояние на депресия, което беше съпътствано с панически атаки.

Търсейки изход от тези кризи, се наложи да преразгледам живота си

Да открия къде какво съм пропуснала и не съм научила. Неслучайно този път ме отведе до прага на детската градина, но този път като голяма, като психолог, като служител. Спомените ме връхлетяха и фокусът ми се насочи точно към темата за раздялата.

Гледката на плачещите деца, плачещите майки беше нова за мен и в същото време някак много позната от детството. Това беше началото. Видях процесите в градината, преживяванията на педагозите, на родителите, на децата....

Днес е налице моят опит, събран в една малка книжка за голямата стъпка

За различният свят на хлапето в детската градина и на малкото човече, което родителите познават вкъщи. След 10 години работа като специалист по трудностите в адаптационния процес, мога ясно да очертая различните светове, както и причините за това неразбиране.

Запознайте се с образа на детето вкъщи и на детето в детската градина.

С моя съдружник изградихме адаптационна занималня, в която да подготвяме децата за градината, защото не само плачът е важен. Той спира, но онова, което се случва после, може да е по-трудно поправимо. Понякога дори и 20 години по-късно.

Адаптацията не свършва само с лесното влизане в детската градина, а с успешния процес на социализация. Адаптационните умения са за цял живот и често откриваме пропуските, когато животът ни постави в трудна ситуация.

Способността ни да се отделяме, да сме самостоятелни, да сме любопитни към новостите започва от отношенията в нашето семейство, от връзките между членовете в семейството, страховете и личните истории. 

В книгата ми „Адаптацията в детската градина“ ясно проследявам факторите, които влияят за развиването на уменията за успешно приспособяване. Очертавам разликите на детето в детската градина и детето вкъщи – онова, което много родители изразяват с думите: „Все едно в градината е друго дете”. Това е така. Но какво прави това друго дете толкова различно и как му се отразява – можете да прочетете и сами.

Цветелина Зидарова

Снимка: личен архив

Тя е психолог, семеен консултант и съосновател на Център за психологически обучения и консултации „Как да...?“ и Адаптационна занималня „Фукльовци“, където от 10 години помага на родители и деца, срещащи трудности в адаптацията. Тя е и психолог в държавна детска градина, което ѝ дава възможност да опознае средата и зад вратата на детското заведение. С нея можете да се свържете тук или на тел: 0898 456 842.

Коментари
Последни видеа