Никой не съди победителите - митове за училищните олимпиади

Съвременните деца едва ли не от самото си раждане са принудени да се съревновават с връстниците си. И участието във всякакви състезания и олимпиади за тях е източник на постоянен стрес и на всякакви митове.
Най-популярните от тях развенчава клиничният психолог Мария Дубинина и дава конкретни съвети на родителите как да успокоят и да мотивират детето.

Мит 1. Ако се проваля, ще разочаровам учителите, няма да оправдая очакванията на моите родители и те ще престанат да ме обичат.

Подобен начин на разсъждение е погрешен и трябва да бъде оборен. Според клиничния психолог е важно родителите да намерят правилната мотивация за участие на детето в състезанията. И да не допускат грешка като му разказват нещо от сорта на: „В нашето семейство има традиция – всички побеждават.“

Съветът ѝ е:
Помогнете на детето да намери собствен мотив за участие. Много по-добре е то да го открие само, а не вие да му го дадете на готово.

И вторият важен момент.
Не товарете детето с вашите амбиции и желания. Дори, ако семейството ви има академични традиции и баба и дядо са известни учени.
Обяснете на вашия син/дъщеря , че дори да се провали, е важно да натрупа опит. А, ако действитeлно не успее, му кажете, че въпреки това се гордеете с него.

Мит 2. Всички места вече са разпределени, а на почетната стълбичка ще се качат определените предварително.

За съжаление този мит е жив все още.
При всеки конкурс, олимпиада или състезание, се намира някой, който да го припомни. Особено, ако класирането гарантира влизане в престижно учебно заведение, без допълнителни изпити.
Сериозните организатори обаче дават публичност на резултатите, бързо обявяват класирането и в голяма степен търсят прозрачност.

Мит 3. Рано ми е още още да участвам.

Няма рано участие – всяка състезание е опит. Много експерти смятат, че 13-14 годишните често се провалят на състезания, защото не са се явявали пред това на подобни изпити и не са развили елементарни практически навици.

Мит 4. Няма да успея да се подготвя достатъчно добре, малко знам.

Щом има мотив за участие, и времето за подготовка стига. Според проучвания, олимпиадите и състезанията са добра тренировка за зрелостните изпити и са нещо като „разгряване на мозъка“, което помага за постигане на по-добри резултати.

Мит 5. Ще съм на опашката. Ще стана аусайдер и всички ще ми се смеят

Това е естествен страх, насаждан от най-ранно детство и от подигравките на съучениците. Това обаче рядко се случва на олимпиада и особено в колективни състезания. А резултатите обикновено се обявяват дистанционно.
Участието на детето допринася за укрепване на самочувствието му, стимулира рабата в отбор, учи го да взема колективни решения, да излиза от трудни положения. И по-късно тези знания се оказват добър старт за живота.

В тези състезания и конкурси никой не дели участниците на отличници и аусайдери.
Всички са победители.

Мона Василева