Синдромът на второкурсника

Когато Хана получи работа в една от най-добрите PR агенции във Вашингтон, тя реши, че това е сбъдване на нейната мечта. Очакваше с нетърпение новите предизвикателства и възможности, които тази позиция обещаваше, още повече че клиентите на агенцията бяха хора от индустрията за красота и здраве - точно сферата, която представляваше особен интерес за нея. Но след година-две Хана осъзна с изненада, че се чувства неудовлетворена. След като първоначалното вълнение премина, работата се превърна в напрегната рутина. Реалността я порази тежко - задълженията й бяха изтощителни, далеч по-малко бляскави, отколкото си беше представяла, и тя нямаше голям контрол върху задачите, които трябваше да изпълнява.

Хана чувстваше, че работата й я изтощава и нямаше признаци, че ще се върне към предишния си ентусиазъм. Тя осъзна, че тези емоции вече са й познати. Няколко години по-рано, като второкурсничка, тя също почувства, че ентусиазмът, искрите, които я съпътстваха през първата година на следването, са угаснали. „Ученето стана по-трудно, трябваше да го комбинирам с работа, за да плащам разходите си за живот. Всичко през втората година изглеждаше по-трудно, отколкото през първата, когато учебният опит беше нещо ново“, разказва тя.

По това време Хана преживява това, което се нарича „синдром на второкурсника“. Това е  феномен, свързан с образованието, при който студентите се чувстват разочаровани след вълнението и откритията от първата си година. Сега, когато годините в колежа са зад гърба ни и блясъкът на първата година в работата е избледнял, колебанията и разочарованието се завръщат с пълна сила. Наистина, сривът при второкурсниците не се ограничава само в етапа на образованието. По-общо казано, това може да се случи по всяко време, когато нови проекти или ангажименти загубят първоначалния си блясък и се превърнат в рутинна, упорита работа. Помислете за музикант или група, които са имали брилянтен дебют и след това са осъзнали колко трудно е да издадеш втори албум с хитове. Или нов футболен отбор, който е играл блестящо през първия си сезон, но е потънал в класирането през следващата година.

Има много причини, поради които хората попадат в този капан, дори това се случва многократно през целия им живот и кариера. Но има няколко начина за предотвратяване или коригиране на това състояние. И ако като Хана се чувствате заседнали в коловоза на този синдром, има опции да го обърнете.

Това е маратон, а не спринт

„Обикновено хората идват на нова работа с най-високо ниво на мотивация, но не могат да останат толкова активни за дълго“, казва Жан-Никола Райт, асистент по организационно поведение в университета Макгил в Монреал. „Хората отделят много време и внимание, за да успеят веднага, но проблемът е, че в много случаи това не може да продължи. Те дават всичко от себе си през първата година, но работата е маратон, а не спринт.“ Той добавя, че „макропреходите“ – големи житейски събития като отиване в университет или нова работа – могат да бъдат много трудни в дългосрочен план. Докато някой може да почувства първоначалната искра, когато животът му се промени, „след голяма промяна е съвсем нормално да изпитате спад. Ще бъдеш уморен… Ти си преживял много и си се променил много“, обяснява Райт.

Такова падане от небето на земята може да се случи на всеки, особено що се отнася до работата. Младите служители като Хана са особено податливи. „Това може да се дължи отчасти на това, че новодошлите не се чувстват разочаровани или неудовлетворени в началото“, твърди Сали Мейтлис, професор по организационна психология и лидерство. Но според професора, дори хора с голям професионален опит, включително и тези на топ позиции в компания, могат да пострадат от Синдрома на второкурсника. Изследването на проф. Мейтлис показва, че такива служители често идват на работа с определен набор от вярвания за себе си и своята професионална идентичност. И когато хората, които на предишната позиция са били с утвърдена кариера, сега изпитват чувство на неудовлетвореност от работата, това може да постави под въпрос тяхната идентичност и дори да ги накара да се съмняват в себе си.

Отстъплението

Спадът на ентусиазъм при второкурсниците е естествено явление, което е трудно да се избегне. Но някои може да изпаднат в насторения, което да влошат този спад, поради високите очаквания, които имат към себе си. Например, някой влиза в университета, като си представя колко готино ще си прекарва времето със състудентите. Но забравя, че има и по-малко приятна част от живота - трудното обучение. В резултат на това, реалността ги удря тежко през втората година, защото трябва да се работи много, за да получиш диплома. Ако не разпознаете всички страни на процеса от първия ден, тогава разочарованието става особено силно.

Продължението четете в Мениджър Нюз