Юлия Хипенрайтер: Децата разцъфтяват, когато ги разбират

Известният детски психолог Юлия Хипенрайтер разкрива златната среда между контрола и свободата и главните причини за демотивация у учениците в своя лекция. И съветва родителите какво да правят, ако децата им не искат да учат– ето някои основни нейни тезиси:

Свобода или контрол

Мисля, че възпитанието в крайна сметка опира до един проблем – свобода или контрол. Как да намерите златната среда, какви граници да поставите?

Ако действате прекалено меко, то ще се разглези, а ако сте много строги, от това нищо добро няма да излезе. Заменете обаче думата „строг“ с „определен“. Семейни правила трябва да има, но не строги, а определени. Детето трябва да знае, че има определени правила, бих казала рамки на поведение, и тяхното значение. То трябва да е наясно кое е хубаво и кое – лошо.

Детето обаче трябва да вникне в тези правила и да ги разбере, особено, когато ги нарушава. Дори възрастните не могат да управляват своите пориви на 100%. Всяко дете е чудо, но не е светец. А да го разберете означава да разберете и приемете неговите преживявания. Това не изключва да се прескачат установени принципи, но детето ще ви бъде безкрайно благодарно. Децата разцъфват, когато ги разбират.

Съюзете се с децата против строгите правила

В какво се състои бедата от строгото възпитание? „Трябва да правиш така, иначе има наказание – ще ти взема компютъра, телефона.“

Този метод на пръчката и моркова е отдавна известен и се използва не само във възпитанието.

Твърдите ограничения без разбиране често се изразяват в това, че детето става пасивно. Именно това често се случва в нашите училища. „Ти си длъжен да напишеш това упражнение, да решиш тези примери и чак след това можеш да се разходиш.“ А ако той не иска да прави това?

В средата на XX век се разви хуманистичния подход във възпитанието. Психолози обясняваха, че ако ти разбираш и обсъждаш лошите постъпки на човека, ще разбереш и него самия, дори да не одобряваш самата постъпка.

Известният детски писател Корней Чуковски решавал всички задачи на дъщеря си и с това предизвиквал ужаса на нейната учителка по математика. Той отговарял на упреците на педагога така: „Това на нея не ѝ трябва, тя обича стихове.“ И Лидия Чуковская станала великолепен литератор.

Аз не призовавам да пишете домашните на детето си, но ако вие ще „завивате гайките“ на неговото образование, то ще изгуби всяко желание да учи.

Именно това прави строгият училищен режим. У повечето наши деца няма желание, няма мотивация да учат. Обикновено казвам на родителите: „Станете съюзници с вашите деца против строгостта, която е въведена в училище.“

 „Нужно ли е да научиш този параграф?“

„Да, мамо, но той е толкова скучен…“

„Добре, за тройка знаеш ли?“

„Знам.“

„Ами щом не искаш, не учи повече.“

Кога детето става щастливо

Вашата задача не е в това детето да получава отлични оценки по всеки предмет. И не е в това то да прави всичко, което се очаква от него, за да порасне отговорен човек. При такъв подход то или ще се "взриви" някой ден, или ще му стане безразлично.

Следете какви интереси имат децата ви. Както пише Януш Корчак: „Бих предпочел детето да порасне щастлив пощальон, отколкото академик – невротик.“

Дълго време родителите възпитаваха децата си с лозунга: „Искаме те да бъдат успешни“. Днес целите се променят на „Искаме те да бъдат щастливи“.

Какво прави едно дете щастливо? Първо – когато го разбират и второ, когато то развива само своите наклонности и таланти. Всеки от нас има призвание, за което не знае, но е важно човек да пробва, да търси себе си. Какво му харесва? Нека пробва различни неща, ако има възможност. Разочаровал се е – не го заставяйте да продължава.

Фридрих Ницше има такава мисъл: „Човек трябва да носи хаос в душата си, за да роди танцуваща звезда.“ А този, който ражда звезда, е щастлив и живее в радост.

Ако детето скучае, обърнете внимание на това. Щом то казва: „Скучно ми е“, значи расте неразбрано, потискано с контрол, принуда и строги ограничения.

Марина Атанасова по материали на Republic Talk