„Бяла приказка” с юбилейно издание

И приказките, както хората, си имат настроение и рожден ден!

Любимата на няколко поколения „Бяла приказка” от Валери Петров тази година навърши 40 и по случай юбилея се сдоби със самостоятелно издание!
То е в поредицата „Детски шедьоври от велики писатели” на „Лист” и застава на един рафт до приказките на Марк Твен, Анатол Франс, Мери Шели, Джеймс Джойс, Вирджиния Улф, Даниил Хармс и Гъртруд Стайн. 

Илюстрациите, които са хем изящни, хем закачливи, са дело на художничката Милена Вълнарова и предизвикват не само възхищение, ами и желание и ти самият да рисуваш „Бяла приказка”. 

Досега творбата е излизала самостоятелно единствено през 1977 г. (изд. „Отечество”, художник Данаил Райков).
От 1986-а обаче е включена в сборника „Пет приказки”, заради който през 1988 г. Валери Петров е вписан в почетния списък на Международния съвет за детска книга.

„Бяла приказка” разказва за препятствията, през които минава приятелството и силата да ги преодолееш. 
Герои в нея са тъжен метеоролог, който пише стихове и приказки, черно коте, избягало от палавия Ваньо, любопитно еленче, хитро лисиче, сънливо мече, свраче, което обича естрадата.

След куп премеждия в зимните преспи всеки от тях разбира какво е истинско приятелство. 
В образа на метеоролога мнозина ще открият прилики със самия Валери Петров. Приживе големият поет тъгуваше за човешкото в човека, но се надяваше, че то няма да изчезне.

„Компютризирането на света не се шегува и детските ни книжки водят много трудна битка с приказките на малкия екран и с електронните игри. А те са вредни, защото първите често използват чудесните герои от детската класика, за да правят с тях какво си щат, а вторите хипнотизират децата и непрекъснато ги учат на насилие. Но това са всеизвестни неща... 
С пиесите си за деца и с някои филми по мои сценарии, в които се появяват малки геройчета, извикващи умиление, аз се чувствам доста голям наивник. Но човек не може да избяга от себе си и оптимизмът ми по въпроса за детското възпитание не ме напуска”, казва поетът в интервю за „Монитор“ през ноември 2007 г.