Старите детски книжки като машина на времето

Чрез тях започвам да разбирам по-добре и себе си, и света, и своето дете, пише Виктор Марков

24 октомври 2017 г.

Снимка: Guliver / iStock

Всичко започна като хоби - купувах стари детски книжки, които с трепет отнасях у дома и при първа възможност се усамотявах, за да ги разлистя.

Гледах кога е издадена книгата – годината е много важна. 1962? Ситуирам я във времето – след унгарските събития, но преди чешките. Тогава не съм бил роден, нашите са били на по 17-18 години…

Това е едно пътуване във времето, разбирате ли? Но трябва да имате въображение...

Позачитам книгата, тя носи духа на епохата. Как са живели децата тогава, какво ги е вълнувало, какви са били отношенията помежду им? Какво са яли, как са се забавлявали, как са били наказвани?

В книгите от български и съветски автори има думи, които започваме да забравяме: милиционер, дружинен ръководител, чавдарче, пионер, бригада, самата дума „съветски”…

А нашите деца пък изобщо не ги знаят. Мили са ми, защото ми напомнят за детството – за моето чудесно семейство, за бабите, дядовците, за училището, за приятелите, за хубавите книги.

Детските преводни книги на автори от Западна Европа са ми още по-интересни. Живели ли са децата отвъд "Желязната завеса" по начин, различен от нашия? И пак: какво ги е вълнувало, какви са били отношенията помежду им? Какво са яли, как са се забавлявали, как са били наказвани?

Илюстрация към приказката „Красавицата и звяра“ на художника Емилиян Станкев, снимка: missis.bg

Търся общите неща, различията. Размишлявам, правя си някакви изводи – имам усещането, че съм на път да направя голямо откритие, вълнувам се, ставам разсеян… Жена ми се чуди какво става, а аз просто преживявам отново своя детски опит, обогатявам го чрез старите детски книги и – нещо страхотно! – започвам да разбирам детето си по-добре, започвам да ставам по-чувствителен към неговите преживявания…

И вече мога да му давам по-смислени и разбираеми съвети, защото съм хем дете, хем възрастен, а това е необикновено усещане!

Не само детските, но и всички стари книги са като архитектурните находки -


намират се в различни по дълбочина пластове. Колкото по-дълбок е пластът, толкова по-интересни и ценни неща се намират.

Артефактите дават информация за отдавна отминалите времена, придават дълбочина и перспектива на ограниченото ни и повърхностно съвременно познание за света и за самите нас. А това обогатява и смирява.

Същото е и със старите книги – особено с онези, които от десетилетия нямат нови издания. Те съдържат текстове и илюстрации, които ни връщат назад във времето, помагат ни да разберем как си живели хората тогава, за какво са се борили, към какво са се стремили.

Това пък ни помага да поставим нашият собствен живот в значително по-широк контекст, да прецизираме житейските си цели, да оформим една по-адекватна и устойчива житейска философия.

Да не говорим, че една част от тези текстове и илюстрации носят интензивно естетическо удоволствие. 

Илюстрация към "Спящата красавица" от Бенвенути

Текстовете са написани на богат език, редакцията и преводите са отлични; илюстрациите са на големи наши или чуждоземски художници. Печатарската техника (с малки изключения) е на високо ниво.

В Библията е казано: "Почитай баща си и майка си, за да ти е добре и да живееш дълго на земята."

Виктор Марков

Авторът е администратор на сайта за стари книги knijarnica.com.

Можете да узнаете повече за любимите книги от миналото тук.

Коментари
Последни видеа