нEтикет за деца

Днешните деца се раждат с по едно висше образование – така казваме, когато искаме да илюстрираме колко по-бързо и успешно те навлизат в новите технологии. При това от най-ранна възраст. Това променя общуването, а то, неперсоналното такова, също се нуждае от добри обноски.

Затова "нетикет" вече означава не само да пишеш правилно, а и да спазваш вежливите форми на общуваме при писане и комуникация в интернет и социалните мрежи.

Най-важното правило: ако лице в лице не би дръзнал да кажеш на някого нещо, то същото е редно да важи и за виртуалното пространство. Затова ето няколко съвета как децата да не изпадат в неловка ситуация в интернет, да загубят приятел или да станат жертва на недобросъвестни потребители. Дава ги Невена Басарова-Дичева от Първа Детска Академия за Добри Обноски.

1. Неформалната комуникация също е комуникация. Това, че детето си пише неформално с приятел, съвсем не означава да пренебрегне граматиката или вежливия тон на общуване. Главни букви, пунктуация, правилен правопис са абсолютно задължителни.

2. Без емоции – Нека детето не използва онлайн пространството, за да демонстрира своите чувства и емоции, били те гняв или любов. Така рискува да стане за смях и после да съжалява дълго. Затова е добре да избягва онлайн общуването, когато е разстроено или еуфорично. Много прецизно трябва да бъде в избора си на снимки за публикуване. Дори и да ги свали след това, със сигурност някой вече ги е видял, а може и да ги е споделил.

3. Учтивото онлайн общуване също като реалното, предполага детето да поздравява, да се обръща по име към виртуалния си събеседник, да даде знак, че приключва разговора, като пожелае „приятен ден”, а не внезапно, без да предупреди да изчезне. Емотиконите помагат да се усети по-лесно настроението в разговора - то знае инстинктивно това, но настоявайте да се държи учтиво - нищо, че може да не вижда събеседника си.

4. Най-важните разговори се водят офлайн. Обяснете му защо, когато има да споделя нещо важно, е хубаво да го направи очи в очи. И че и чрез езика на тялото биха могли да се избегнат евентуални недоразумения, а оттам - и разочарования.

5. Посъветвайте го да не хейти. Приятелски му кажете да не пише необмислени, хейтърски или заплашителни съобщения, мейли или да призовава към агресия или неподчинение чрез социалните мрежи. Да не се изкушава да играе „лошия герой” във виртуална приказка и да си позволява да тормози свой съученик например, като му изпраща оскърбителни мейли, разпространява неверни слухове или публикува лични снимки, считайки това свое поведение за „шега”.

6. Казаното отлита, а написаното остава, - обърнете му внимание на това. Кажете му да обмисля добре какво ще напише и в никакъв случай да не си позволява да пише неща, за които после ще съжалява. Вероятността някой да прочете по-късно написаното е много голяма и това би могло да бъде много неприятно.

И накрая, малко за безопасността. Намерете начин да говорите открито с детето си за опасностите, които дебнат в интернет. Обяснете му, че никога не бива да дава адрес, телефонен номер или каквато и да било лична информация на някого, с когото се е запознало онлайн. А ако някога получи обидни или заплашителни съобщения по мейл, задължително незабавно да ви информира.

Но дали така няма да го изплашим? Просто го представете като игра на семейство детективи, които ще открият лошия герой във виртуалното пространство.

Невена Басарова-Дичева

Първа Детска Академия за Добри Обноски