10 основни правила на възпитание на „майката-тигър“

Еми Чуа, професор в университета в Йейл и майка на две момичета, въвежда термина „майка-тигрица“. Тя разказва своя опит в книгата си „ Бойният химн на майката-тигрица“ - нещо като психологически трилър, а не толкова ръководство за възпитание. В него тя описва как като китайско дете е била възпитавана самата тя, защото по този модел се възпитават повечето деца на емигранти в САЩ. 
Разказът ѝ публикува Good Housekeeping. 

Строгите и дори жестоки методи на възпитание, които описва проф. Чуа, ще се сторят неприемливи и дори опасни на много съвременни родители. Те обаче са доказали своята ефективност, поне според нея, защото много от децата, възпитани от тези „майки-тигрици“ днес учат в най-престижните университета по света, стават победители в музикални конкурси, международни състезания и олимпиади.
Основният принцип, залегнал във възпитанието на майката-тигрица е: взискателност, безкомпромисност на тигър, колкото и да е трудно, а не демократичност и съобразяване с всяко желание на детето.
Родителите-"тигри" също се самоограничават, лишават се от възможността да почиват и да се забавляват, да живеят както им се иска и живеят в емоционално напрежение. Но те са уверени, че само този модел на възпитание гарантира успешно бъдеще на децата и именно в името на тяхното утре, са готови на всичко. Дори на повече.

10 основни правила на „тигърското“ възпитание

1. Пет минус е лоша оценка

Всичко, с което се захване детето на майката-тигрица, трябва да е доведено до съвършенство. На първо място е училището. Тук не важат оправдания като неразбиране на обясненията на учителката, сложен учебен материал, липса на интерес към един или друг предмет...
Детето е длъжно да носи в къщи само отлични оценка. Изключение може да се направи само за физическото възпитание.

2. Развлеченията са пилеене на време

Няма никакво съмнение - отличници ще са тези, които отделят най-много време и старание на уроците. Цялото си време. Децата на „майката-тигрица“ не играят на компютърни игри, не се мотаят по моловете. На тях не им е разрешено да остават да преспиват при техни съученици, нито да излизат с приятели. Подобни развлечения, според родителите им, са пилеене на ценно време.

3. Всяко съревнование трябва да носи награда

И наградата трябва да е най-висока, а заеманото място – първо. Това е принципът при участие в олимпиада, конкурс, състезание ...
Ако детето не донесе златен медал, то е опозорило семейството.

4. Музиката е лек срещу мързела и лентяйството

Единственото, в което родителите са склонни да инвестират за децата си време, сили и пари (с изключение на уроците) – това е музиката.
А двата инструмента, които те одобряват, са пиано и цигулка. Още нещо. Те отново настояват детето им да репетира, докато не постигне съвършенство. Без значение колко ще се упражняват – 2, 3, 5 часа на ден или целия уикенд.

5. Детето няма право на избор

„Родителите-тигри“ най-добре знаят от какво се нуждае детето им в дадения момент и какви дивиденти ще извлече от едно или други занимание в бъдеще.
Те не се интересуват от мнението на детето, защото не възнамеряват да разискват с него тези въпроси. Така избягват съпротивата или опитите му да получи повече свобода.

6. „Тигърчетата“ са длъжни да се грижат за родителите 

Родителите са уверени, че когато децата им пораснат и станат самостоятелни, те ще се грижат за тях и при необходимост ще ги гледат в собствения си дом. И, че децата винаги ще имат „неизплатен“ дълг към родителите си, дори с това да съсипят собствения си живот.

7. Щастието е доста абстрактно понятие

„Родителите-тигри“ не се замислят за щастието. Те поставят пред себе си конкретни задачи и цели, и по този модел учат и децата си да живеят. За тях има една мярка за успех – победа във всяко съревнование и прием в престижен университет.

8. Родителите-тигри никога не се предават

Въпреки старанието на родителите си, децата често се отклоняват от начертания път и избират собствен. Дори и тогава обаче „родителите-тигри“ се стремят да се намесват със свои съвети и препоръки. Дават ги, дори когато никой не иска мнението им.

9. Основното: да докажат, че детето им е способно

Никога да не спират да се борят – това е урок, който китайските деца учат от раждането си. На запад родителите се вълнуват за психичното здраве на детето, Китайските родители не се занимават с това. Те винаги мислят за силата, а не за слабостта“, коментира Чуа.

10. Подчиняват и своя живот на правила

За"родителите-тигри" , както и за децата им, няма свободно време и излишни пари. Защото ги влагат в образованието на отрочетата.
Те не хвалят детето за малките успехи, не му правят комплименти пред другите.
Ако в училище възникне конфликт, винаги са на страната на учителя, като се стремят да изтъкнат авторитета му.

Коментар на психолога Светлана Клюваева:
Тази система на възпитание е пряк път към неврози

Не всяко дете може да понесе такова възпитание, което не зачита неговите чувства, потребности и желания. Има, разбира се, и такива, които ще се справят с това. Родителите обаче трябва да се наясно, че в бъдеще те ще имат много психологически проблеми и ще са потенциални пациенти на психолози и психиатри.

Подобен подход се е прилагал и при социализма. Всеки от по-старото поколение е слушал: ти трябва да си най-добър и успешен, трябва да си пръв в класа, а ако не знаеш на къде да вървиш и не учиш, ще станеш чистач.
За да се уцели златната среда във възпитанието, трябва опит и знания. Най-важно е родителите да оценят дали изискванията им не надвишават способностите на детето. Дали то е спокойно и уравновесено.
За децата социализацията е от особена важност. Уменията да общуват с околните се учат цял живот още от най-ранна възраст. Затова на хлапето са му нужни контакти, игри, обмяна на играчки, отстояване на правото, умение да се договаря... Всяка от тези стъпки го учи. Задача на родителите е да го насърчават, не да се месят. Без да натрупа подобен опит, детето ще стане не човек, а робот.

Мона Василева