За смисъла от списъците със задължителна учебна литература

"Гледам списъка задължителна литература за X клас и си мисля - ако зависеше от мен, не просто бих премахнала тия списъци, а категорично бих забранила да се задължават ученици да четат класика не по свой избор във ваканционна обстановка!" Така започва коментар на Мая Бахчеванова във фейсбук групата "Какво четеш", породил дълга и противоречива дискусия и събрал над 600 харесвания и повече от 500 коментара. 

Тъй като мислим, че е важно тази тема да се обсъжда, публикуваме мнението със съгласието на авторката:

"Представям си картинката, ако бях сравнително съвестен десетокласник в лятна ваканция. Макар и обзета от заслужен ваканционен мързел, ще подредя в спретната купчина "Декамерон", "Граф Монте Кристо", "Шинел", "История Славянобългарска", "Робинзон Крузо","Хамлет", "Тартюф", "Криворазбраната цивилизация", "Дядо Горио", "Българи от старо време", "Бел Ами", лириката на Бодлер и Рембо плюс "Извора на белоногата" (впрочем, самата комбинация заглавия е безумна за последователен прочит в рамките на 2 месеца, но и най-съвестният десетокласник още не го знае). 

Ще гледам огромния куп и предварително ще се изпълвам с досада.

Ще разгърна напосоки "Декамерон", ще попадна на страници, където маркиза и крал си говорят за кокошки, а монах и мирянин - за чорба, ще прелиствам отгоре-отгоре Дядо Горио, колкото да видя, че на десетки страници ми описват с адски много думи една сграда, и ще се прехвърля на "История славянобългарска". От нея горе-долу знам какво да очаквам, затова я подкарвам. Пътем пада малко смях с всичките синове и внуци на Ной, с Крун и Муртагон, със скандавланите, дето станали славяни и после се нарекли болгари, но пък като знам предисловието и послеслова, мога да я отметна за прочетена.

"Граф Монте Кристо" ме "хваща", ама е дебела и върви бавно. А ме чака море, компании, веселба и изобщо, много-много-много по-интересни неща. Към края на август ще съм приключила с графа, за да се хвана за главата, че имам 2 седмици до училище, а купът хич не е намалял. С омерзение ще прехвърча по диагонал през Гогол, Славейков и Каравелов, поезията е ясна, стихове може да се четат и преди часа, Робинзон я знам за какво се разправя, евентуално ще изчета Бел Ами до първия учебен ден.

И какъв е смисълът на подобно "задължително четене"?!

Без подготовка, без поставяне в литературно-исторически контекст и без "пътеводител" за ценното и значимото във всяко от тези произведения, резултатът може да бъде само един - убеждение, че класиката е предимно гигантска скука, създадена, за да провали лятото на всеки нормален човек. Това е малко като да те накарат да погълнеш 15 кила сурово броколи и после, докато повръщаш, да ти обясняват ползите от суровоядството и безбройните витамини в него.
Но пък от друга страна, "Хамлет" на плажа си е сюжет за убийствено селфи...

Не само не съм противник на задължителния прочит на класиката, а точно обратното - вярвам, че до 19-годишната си възраст човек трябва не просто да е прочел, а да е и извлякъл важното, същественото от включените в програмата класически творби. (Което не означава, че въпросните творби трябва и да му харесват). Както книгите от този списък, така и тези от подобни летни списъци за други класове не са просто някакви романи, пиеси и стихотворения, които се четат за удоволствие. Те са еталони - независимо дали на национално или на световно ниво.

И точно защото са еталони, твърдя, че

подходът “вземи челно тоя списък и карай наред” е повече във вреда

на отношението към класиката като цяло, отколкото от полза за литературното обучение през следващата година. От такова четене, ако изобщо се случи, остава емоционалната оценка. А категориите “хареса ми-не ми хареса”, “грабна ме-не ме грабна” са крайно недостатъчни в този случай.

Много по-смислено би било например, вместо списъци да се дават задачи - ето тези и тези са епохите и техните знакови представители и произведения, които ще учите догодина, изберете си по едно от всеки период и елате септември с готовност да ни разкажете защо според вас тази творба е станала класика и какво лично на вас ви харесва и не ви харесва в нея. По-добре три прочетени с мисъл и с вникване в същността им книги, отколкото прелет над 20.

Новите родители са готови да публикуват и други мнения по темата.