Има много ползи от четенето на по-трудни книги
Илюстрация: Guliver / iStock
В летописите на най-страхотните родителски моменти мигът, в който детето се покатери само на дивана с първата си любима книжка, е страхотен. Овладели са разбирането на думите, звуците, могат да следят прост сюжет. Време е да се отпуснете и да наблюдавате как литературата ги поглъща, нали?
Не.
Авторът на „Да обучаваш като шампион” и съавтор на „Преосмисляне на четенето” Дъг Лемов твърди, че тъкмо това е моментът, в който трябва да им се чете повече и то по-сложни текстове над тяхното читателско ниво. Ето какво пише той:
„Да, насърчавайте децата си да упражняват четенето и разбирането с достъпни текстове. Но също разбете, че когато им се чете от книги, които са много по-сложни отколкото те сами могат да си четат, ги подготвя за основната задача: разбирането на трудни идеи и сложни текстове.”
Има много ползи от четенето на по-трудни книги на децата, казва той. Някои от тях са очевидни като въвеждането на по-сложен речник. Някои – не чак толкова, като предоставянето на по-объркващи изречения и по-заплетени сюжетни линии, което ги подготвя за момента, когато ще се срещнат с тях по-нататък по пътя си.
В книгите има думи, които не ползваме в ежедневието си. Лемов чете на своя второкласник „Островът на сините делфини” – текст, подходящ за шести клас, и в него откриват думите „сполетявам”, „проблясвам”, „препускам”, „постановявам”. Повечето от нас не говорят така, затова единственият начин да научиш подобни думи е като ги четеш или като ти ги четат.
Освен това трудните книги имат усложнен синтаксис или по-заплетени изречения. Той е открил, че децата не разбират даден пасаж, когато ги препъва някое по-сложно изречение. Ето какъв пример дава: „Спусна се, за да помогне, само за да разбере, че мускулите и сухожилията ѝ няма да се подчинят.” Смисълът на откъса е, че тя не помага. Но е лесно да се объркаш и да разбереш точно обратното.
„Четенето на глас на по-сложен синтаксис изгражда влечение към друг вид речник. Наречете го речника на синтаксиса”, пише Лемов в Tes, британски форум за преподаватели.
Вкарването на по-трудни книги означава преборването със сложни сюжети, когато има възрастен, който да помогне с дешифрирането им. А както знаем, по-трудните книги като например „Хари Потър” или „Властелинът на пръстените” си струват усилието.
Децата трябва да си избират книги, които им харесват, и да четат сами каквото си искат. Но има едно популярно схващане, че за да накараме децата да обикнат четенето, трябва да го направим лесно. Така те ще се справят, ще си изградят увереност и, в идеалния вариант, ще започнат да обичат да си четат сами.
Лемов има повече вяра в децата, стига да могат да впрегнат в своя полза помощта на родител или човек, който се грижи за тях. „Защото в по-дългосрочен план предизвикателството е много по-задължаващо, отколкото поощрението”, пише той.
Само като се замислим колко време прекарваме в четене на безсмислени закачки в Twitter или в скролване в Instagram, за да се насладим на нечия перфектна ваканция, си струва да преценим дали това няма да е по-добро оползотворяване на половин час.
Източник: qz.com
Колкото по-рано стартирате заниманията по математика, толкова повече ползи ще извлече детето.
Снимка: Shutterstock
Усвояването на ефективни техники за учене е ключово за успешна подготовка за матурите.
Снимка: Образователен център "Йота"
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари