Сутрешното ставане за училище - трагедия в пет действия

Капка Тодорова е кореспондент на в. „24 часа“ в Берлин. Освен кореспонденции от Европа тя публикува и всяка седмица фейлетони под псевдонима Лола Монтескьо. 

Капка Тодорова със сина си Виктор. Снимка: Facebook

Журналистката е все по-популярна и като писателка с книгата си "Лола - секс, мусака и революции" с майтапи за майки, възпитание и семейство, и с втората - "Мейк Бългерия грейт агейн". Капка е първата българка, на която е присъден международният приз „Алеко Константинов“ за къс хумористичен разказ.

Хуморът за нея е вид психотерапия и макар че никак не е лесен жанр, но Капка ѝ се отдава като да щракнеш с пръсти.

За пример прилагаме статуск от профила ѝ във Facebook за това колко е различно образованието тук и в Германия и за приликите на тийнейджърите по света:

Видях, че учениците в България завършиха. Тези в основното. Тук няма разлика в основното и следващите степени - всички ще учат още два месеца почти и после ще започнат и по-рано. До какво води това? До изучени хора? До качество в производството, във висшето, в политиката?
До "Мейд ин джърмани"? Да. И до удължаване на агонията на майките на прохождащи тийнейджъри.

Как едно момче, което е "не съм бебе, остави ме на мира" и също така "Излез ми от стаята", а и на всеки час "Още пет минути и лягам/ставам/спирам с "Майнкрафт"/почвам домашните" става сутрин за училище?

Мислите си, щом е мейд ин джърмани, с елегантен скок, свежа усмивка и горящ плам в очите, подсказващ нетърпение да се залови с математиката? Не. Сутрешното ставане през седмицата е трагедия в пет действия. С музиката на Вагнер.
6,45, аз, с глас на феята на пролетта: Ехо, добро утро, маме, ставай.
6,50, аз, с глас на чучулига в нервна криза: Добро утрооо, ставай, време е.
6,55, аз, с моя си глас: Ставай, защото иначе ще закъснееш. Веднага!
Първи признак на живот. "Мммммм"
Аз: Ставай!
Той: Ей сега!
Аз: Ставай!
Той: Излез от стаята, само пет минути.
Аз: Броя до три!
Той: Боли ме корем.
Аз: Едноооо...

Илюстрация: Guliver / iStock

Следва дълга сцена "Мамо, умирам" с всички симпотми на коремен тиф. Треска, позиви за повръщане, виене на свят...
Аз, с гласа на майка от ада:

"На три да си в банята! Двеее"
Той става и пълзи към банята, все още умиращ от коремен тиф. По пътя се оказва и че има парализа на ляв крак, много болезнена, не може да отиде никъде така. Влиза. Заключва. Поляга в душ кабината и пуска водата. Заспива.
10 минути по-късно аз: Ехо, излизай
Той: Боли ме глава! 
Следва петминутна трагедия на тема "Имам менингит и никога повече не бива да ходя на училище. Главата ми току-що падна, помощ!"
Аз: Нищо не казвам. Само тропам с юмрук по вратата, който казва: Не ти е паднала, ама ей са ще падне. Излиза. Край на второ действие.
7,05, аз: Облече ли се?
Той: Какво? А, да.
7,06: До къде стигна?
Той: Обух си единия чорап, стига си ме навиквала, аз да не съм експрес.
7,10, аз: Идвай на закуска!
Той: Къде ми е другият чорап?
Усещам симптоми на менингит. Главата ми ще падне от стрес. Броя до триии.
На три е на масата. "А, имам домашно! И грип. Не мога да отида, ще ги заразя." 
КАКВО ДОМАШНО? Хваща ме менингит, коремен тиф и грип наведнъж, просто ще пукна от стрес
Той: А, не, то е за петък. Може ли да си тръгна след втория час?
МАРШ ДА СИ МИЕШ ЗЪБИТЕ!

В 7,35 тръгва. Махам с измъчена усмивка, затварям врата и попивам потта от коридора.