Учене чрез внушение - българин го е измислил

Учене чрез игри, песни, танци, забавление. Звучи нереално, но е истина. Основоположник на този образователен метод е прочутият професор Георги Лозанов, дал едно от най-големите богатства на света - как да се образоваме по лесен и достъпен начин.

За мен е богатство, защото известният психолог е дал надежда за по-добро и устойчиво бъдеще на света. Много от учениците в България заминават да търсят по-добро образование в чужбина и там се учат по неговия метод, а тук не сме оценили богатството, което имаме. Трябва да се борим този метод да стане част от нашето образование.

Аз уча начална училищна педагогика с английски език. Имам четири доклада, публикувани в Русия, участие в Турция по програма Еразъм + , участия в научни сесии и конференции. Искам да образовам децата тук, искам нашите деца да прославят България и да се гордеят, че са българи, да са първи в света по грамотност!

За сугестопедията са чували много малко хора и то предимно в големите градове. В малките населени места дори трудно изговарят думата. Характерно за обучението е усвояването на голям обем учебен материал. Доказано е, че чрез сугестопедията се учи от 3 до 5 пъти повече, отколкото при традиционната педагогика. Това се постига, защото обучението протича без отегчение и досада, увеличава знанията и работоспособността на обучаваните.

При организирането на този процес липсват изпити, тестове, при които е възможен провал, постоянни систематични натрапвания на граматични правила. Всички сме виждали как децата ходят с нежелание на училище, с отегчение и досада пишат домашните, които са безполезни - защото не е забавно да пишеш десет пъти едно и също.

При сугестопедията се наблюдава освобождаване на резервите на личността чрез поставяне на акценти върху създаване на учебната среда. Тя е изчистена от влияние, ограничаващи вътрешната свобода на обучавания. Ключът към успехът е невербалната комуникация.

Децата трябва да влизат с огромно желание в клас и за да се използва максимално техния потенциал и желание за активно участие се създава предразполагаща среда, при обучението има много игри и интерактивни похвати.

Малко са училищата днес, в които средата предразполага. При сугестопедията стените на стаята са запълнени с табла, които се виждат с периферното зрение и се запомнят лесно. От едната страна са табла с изучен материал, а другата стена се запълва с изучавания в момента. Така детето никога няма да се страхува, че ще забрави и няма да има от къде да се подсети.

Страхът от провал липсва, а желанието за участие се удвоява. Проведени опити показват, че възприятията осъществяват дълговременната памет.

Внушението е основен съдържателен елемент на системата и неговият създател обобщава, че то може да бъде постигнато чрез различни средства. Децата трябва да имат доверие на източника, защото ще бъдат по-възприемчиви, той също трябва да знае всичко за възпитаниците си.

Учителят трябва да изпълнява максимата „образование през целия живот” – той не трябва да спира да се учи и тези знания да ги предава на учениците си. Децата възприемат всичко много по-лесно чрез мимики, жестове, различна интонация и говор.

Една от най-добрите техники за лесно запомняне на даден израз е повтарянето му с различна интонация.

В Турция имах шанс да присъствам на урок по метода на проф. Г. Лозанов. Наредихме се в кръг, всеки откъсна от ролка хартия няколко парчета и трябваше да се представи. Възрастовата ни група беше от 18 до 47 години. Забавлявахме се като малки деца. Опознахме се по много интересен и забавен начин.

Всяка сутрин започвахме с игри, отново чрез сугестопедията. Учихме песни, смеехме се и накрая плакахме, защото не искахме да се разделяме. Това обучение дава на човек да разбере, че на колкото и да е години, не губи детското в себе си. И щом аз мога да усетя ползата от метода, то едно дете на седем години ще го усвои много по-лесно. За мен е „грях”, че не се преподава в училище чрез този метод. Не се създава благоприятна среда, не се създават копнеещи деца за добро бъдеще, а просто незаинтересувани и мързеливи тийнейджъри.

Сугестопедията е изградена върху седем ключови понятия – любов; свобода; убеденост на учителя, че нещо необикновено се случва; многократно увеличен учебен материал; Цяло-част,част-цяло,частта чрез цялото; златната пропорция и приложение на класическото изкуство и естетика. Няма напрежение кой е по-добър, има свобода. Аз учех без претоварване на фона на класическа музика. Така искам да обучавам и моите ученици, защото този метод грабва вниманието още в първата минута на часа.

Имам една любима фраза на професор Лозанов: „Използвай ума си и използвай сърцето си – това е Сугестопедията!” Няма значение от възрастовата граница, ние трябва да имаме желание за развитие, мотивация за учене, самочувствие, че ние сме по-добри от човека до нас и знаем повече. Този метод е приложим към всички предмети.

Как се провежда един сугестопедичен час?

Първата фаза е „въведение”- целта е да се създаде благоприятна атмосфера, интерес и мотивация за нови знания. Започва с игри за трениране на изрази или думи, изучени в миналия час.

Втората фаза е „Концертен сеанс” – тук могат да се използват театрални пиеси/диалози/песни. Първо учителят чете цялата история със специална интонация на фона на класическа музика. Обучаемите се чувстват като на концерт и в това състояние, мозъкът се отваря и успява да задържи повече информация. В началото историята се чете по-бавно, а след това по-бързо. При следващо четене се разделя на глави и с по-различна музика, поставят се и табла,които да подпомагат периферното зрение,за по-бързо овладяване.

Третата фаза е „Разработка”- спокойно и бавно се прочита веднъж, после хорово, по роли, след това се изиграва. Разработват се и думи, например: „небе” –  може да бъде синьо, при изгрев, при залез, при буря.. Има и множество игри, например „Как да описвате известни личности” - избират се снимки на известни личности, а на други малки цветни листчета има описание как изглеждат те.

Сугестопедията не е хипноза.Тя съчетава в себе си спокойствие, развълнувано очакване, доверие в учителя, вяра в собствените възможности и използване на внушението от страна на преподавателя, че детето може и ще се справи с материала.

Росица Павлова Денчева