Защо плачем, когато изпращаме детето на училище

Началото на есента и стартът на новата учебна година са труден момент за семействата с деца. Първите няколко седмици, когато времето е хубаво, може да преминат сравнително гладко. Майката се опитва да държи всичко под контрол. Но постепенно. нещата започват да се объркват.
Сутрините се превръщат в ад. Децата не обичат да стават рано и с нежелание ходят на детска градина или училище. Те отказват да станат от леглото, да се обличат или да се мият.
Силата на родителите, вложена във всички тези сутрешни битки, постепенно се топи. Все по-често сутринта се превръща в едно голямо бедствие, с писъци и сълзи.
Но след тази гадна сутрин все пак трябва да заведете децата на училище или детска градина. Случвало ли ви се е едва да сдържате сълзите си?

Точно това написа американската писателка и майка Мередит Етингтън във Фейсбук в много честен пост, придружавайки го със своя снимка с насълзени очи и следи от сълзи по бузите. Тя плаче на път за вкъщи не защото детето ѝ за първи път отива на училище без нея. Просто се опитва да се възстанови от тежката сутрин с децата.

„Вие се борите всеки ден, укорявате се, страдате от чувство за вина и постоянно се измъчвате от съмнения, дали постъпвате правилно“, пише Мередит, защото иска да подкрепи и други майки и да покаже, че те не са сами в своите преживявания.

„Плача, защото тази сутрин беше битка. И защото се притеснявам.
Притеснявам се, че принуждавам децата си да ходят на място, където може да се чувстват зле. Притеснявам се, че имат трудности с ученето. Притеснявам се да не се разболеят там или да скучаят там, или да ги обидят.
Притеснявам се, защото те сами ще трябва да преживеят всичко, а аз няма да мога да им помогна. Но от друга страна, как иначе могат да израснат силни хора?“

Дете плаче, когато майка му го оставя на училище. Снимка: Getty

„Не плача, защото децата пораснаха твърде бързо. А защото трябва да се сблъскат с наистина трудни неща. Ужасно трудно е да ги оставиш да си отидат и да ги гледаш как се нараняват и се борят и намират своя път. Затова трябва да бъда силна и да скрия сълзите си, за да не създам съмнение в сърцата им“, написа Мередит.

Публикацията ѝ получи 24 хиляди харесвания и 4 хиляди коментара.

Много родители, особено майки, се солидаризираха с Мередит и ѝ благодариха, че е решила да говори за тази страна на майчинството, за която обикновено не се говори.
„Разпознах се. Боря се със сина ми всяка сутрин, преди да тръгне на училище, а сега вече е осми клас. И не става по-лесно“, пише една от майките

Мона Василева