До сестра ми, която роди преди мен – изобщо не те разбирах

Сестра ми Мег роди първа. Отглеждаше две деца, преди да се реша да забременнея с първото. Аз бях следваща и родих три, преди другата ни сестра да се сдобие с едно. Тук е момнтът да вмъкна, че в милото ни семейство сме аз, Мег и две близначки.

Докато тя беше единственият родител, никой от нас не схващаше в какъв филм живее. Живеехме си живота, излизахме с приятели, пътувахме и се радвахме на свободата си, докато сестра ми и мъжът ѝ плуваха в дълбоките води на родителството.

Не разбирах какъв катарзис за жената е раждането, докато сама не попаднах в болницата на четири крака, опитвайки се да смекча ада на контракциите с правилно дишане.

Замисляйки се за този момент, наистина нямах идея за тези 10 неща:

1. Колко удивителна, но зверски изтощителна може да бъде бременността

Не осъзнавах през колко профилактични прегледа трябва да минеш и колко тежичко е усещането за бебето в теб.  Не познавах болките в кръста, безсънните нощи, в които си мечтаех да се просна по корем, хормоналните мигрени, чувството, че ме е ударил автобус през първия триместер, подуването… Списъкът е безкраен. В същото време нямах идея колко невероятно е да усетиш движението на малкия човек вътре. Или да чуеш сърцето му за първи път. Или да разбереш пола му. Или да усетиш как това приключение заздравява връзката с партньора ми.

2. Колко животопроменяща трансформация се крие в думата „майка“

Сестра ми мина през тази пълна промяна на идентичността си сама. Тя се учеше да бъде родител на пълен работен ден, докато аз отбивах номера с едно бързо гушкане на племенника и след това изчезвах на кино с приятели. Не знаех, че Мег изживява свирепа криза на идентичността, докато  аз самата не скочих от лагера на необвързаните мацки в купчината памперси край ревливото вързопче, превърнало ме в обслужващ персонал.

3. Колко дълго може да продължи раждането

Пристигнахме в болницата два часа след като бяха приели сестра ми и останахме там цяла нощ. Смея се с глас на наивността си – тогава си представях, че раждането на бебе е като да получиш бургер в закусвалня за коли. Пракираш, протягаш ръка към гишето и взимаш поръчката.

4. Колко различно е раждането от това, което съм си представяла

Раждането на сестра ми беше предизвикано, защото малкият се беше настанил твърде удобно и просрочи термина с няколко дни. До тогава мислех, че жената просто ражда, после напудрят носа ѝ и е готова за посетители и снимки с бебето. Понятия като „усложнения“ не ми бяха ясни.

5. Колко изморена може да бъде една майка

"Уморена ли си? И аз, защото гледах сериал до 3 сутринта." Добре, надявам се Мег да не е чула точно тази реплика от мен, но … е твърде вероятно да е. Нямах никаква идея какво значи организмът ти да е пред срив от изтошение независимо от безсънните нощи в колежа или смените, които взимах на работа, за да се издържам. Не познавах хормоналната центрофуга, в която попадаш, когато храниш с  тялото си друго човешко същество.

6. Колко изтощително е кърменето

Представях си, че това е инстинкт на майката, който бебето събужда. Че процесът се случва едва ли не автоматично, само детето да допре бузка до гърдата ти.  Нямах никаква идея, че кърменето е цяла наука, изпълнена с медицински експерти, накрайници за зърна, помпи, хранителни добавки, различни формули сухи млека. Представете си изненадата ми като започнах да кърмя две години и половина по-късно…

7. Колко стратегически могат да бъдат пътуванията

Родителите ни живеят в Лонг Айлънд, а със сестра ми сме в Масачузетс. Така ѝ не схванах какво ѝ пречи да скочи в колата и да дойдат с децата за един уикенд при нашите.Нямах идея, че на бебетата може да не им хареса да се возят в кола, че всяка минута на път с тях би могла да е игра на клоунади  и екстремно бреме за майка им. Или че може да им стане лошо да прекарат 4 часа в столчето. Или колко болезнен може да бъде един скок извън рутината на семейството за уикенда, колко измамна може да е илюзията, че бебетата ще спят спокойно на друго място. И накрая – нямах представа каква хамалогия е да местиш целия цирк с багажа на децата от едно място на друго.

8. Какво приключение е да дойдеш с бебе на сватба

Когато се омъжих, племенникът ми тъкмо бе навършил годинка, а сестра ми бе кума. Нямах представа колко стресиращо е да балансираш между подготовката за едно такова събитие и режима на бебето. "Не, скъпи, не можеш да ядеш сега, време е за снимки. Не, скъпи, не мога да те люшкам и приспивам, защото трябва да направят косата ми, а после ще аранжираме цветята за гостите."

Всъщност, разбрах какво е, когато пътувах в самолет към Вегас за сватбата на по-малката си сестра с 2-годишно и с 3 месечно бебе.

9. От колко подкрепа имаш нужда

Знаех, че всички трябва да сме край сестра ми по едно или друго време, и че може би има нужда от помощ с племенника, за да сложи къщата си в ред.  Но не знаех, че да пусна пералня и да простра вместо нея, или да ѝ донеса храна, за да не се налага да готви, са животоспасяващи жестове.  

Не схващах желанието ѝ да намери приятели сред другите майки. Не знаех колко самотно може да е майчинството – не и с това сладко бебе наоколо.

10. Колко време отнема, за да намериш себе си отново

Не знаех, че след раждането ти трябва доста време, за да се свържеш отново със себе си и да преоткриеш интересите и приоритетите си. Не знаех, че статусът „майка“ те хвърля в такова пътешествие на себеопознаване.

Сега имам три деца. И схващам всичко. Уча се да бъда родител всеки ден.

А сега? Сега имам супер привилегията Мег да ми помага, но и малката ми сестра да преживява това велико приключение заедно с мен.

Колийн Темпъл за Motherly