На югоизток от рая през погледа на странстваща птица

Единадесетокласникът Симеон Симеонов с есе от "Работилница за репортери"

29 март 2017 г.

Симеон Симеонов

Материалът е изготвен от Симеон Симеонов, ученик в XI клас, СУ "Проф. д-р Асен Златаров" град Годеч за ученическия проект на Еспресо Медия "Работилница за репортери 2017 – Разкажи за твоята България".

Понякога си представям, че на гърба си имам крила. Един скромен чифт. Размерът – според настроението. Полетът – спрямо мястото, където искам да отида. Всеки сезон е различен, крилата се адаптират спрямо времето. Всяко едно мое скривалище, също. И ако трябва да ви разкрия любимото ми място в България, то ще да е от погледа на някоя странстваща птица. Или поне трябва да съм сигурен, че докато четете това, вашите крила потреперват, готвейки се за дълъг полет.

Крилата ми се появиха в един топъл ден преди няколко години

Скалите над Гинска река. В малкото ми градче – Годеч. Стъпвайки по камъка, поглъщайки панорамната гледка, пред която човек се изправя, няма как да не полети. Речните ръкави, подобно на вени, се скриват в града. Планините са едновременно клетка, висока, с бели оттенъци по върховете. Но клетката е с липсваща врата, за да можеш да излезеш и сетне да се върнеш, когато се нагледаш.

Моят град е простор

Почва, наслоена със спомени. Няма как да не я пазя дълбоко в себе си. Всеки един камък, отронен, носещ се по пътя... Всяко едно листо, паднало от ей онзи орех, на който съм се катерил... Всичко е връзка, неразрушима, незабравима. И живее в мен.

Отвисоко всичко се вижда. Красотата най-вече. Ето защо летя бавно, прекосявайки старите пътища към селата, простиращи се около града. Гинци, Връбница, Туден, Мургаш, Комщица.

Природа. История. Тишина. Чешми!

Невъзможно е да прекараш часове, спорейки с вятъра и да не поспреш за минута до някоя чешма. Пък ако вземеш да разгледаш надписите, камъните, от които е построена, да поговориш с онзи непознат, който в момента жадно пие... Минутата няма да ти стигне!

А дърветата?! Жива ограда. Клоните се вплитат едни в други, короните са като ръце, които не могат да се пуснат! Не знам дали ако се погледне от още по-високо няма да се види линия, свързваща Годеч със селата. Може би това ще обясни топлия темперамент на жителите и сношението между тях.

Полетата са моите жълти морета

Да плуваш в тях е удоволствие, а и няма как да се намокриш. За една птица това е предимство!

Как да не си дете на природата, когато тя изобилства около теб? Как да скриеш своите крила, когато всеки порив на вятъра ги кара да потреперват? И как да не обичаш България, когато ти е предоставила кътче, като ничие друго, където да можеш да летиш свободно.  Място като община Годеч.

А какво да кажа за София? За големия град? Летял съм и до него. И продължавам да летя. Но смело мога да твърдя, залагайки дори своя скромен чифт волност, че той се намира на югоизток от рая!

Проектът "Работилница за репортери 2017 - Разкажи за твоята България" се осъществява под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на автошкола Василеви, 360 Creative,  ПГ „Велизар Пеев“ – град Своге.

Ексклузивен телевизионен медиен партньор:  Българската национална телевизия

Медийни партньори: BULGARIA ON AIR, b2b Мedia, сп. Мениджър, noviteroditeli.bg; Obekti.bg, ИА Кросс. 

Коментари
Последни видеа