Илюстрация: Shutterstock
"Нужно е да четем на глас на своите деца. Да четем каквото искат, дори вече да не е интересно за нас. Да изговаряме репликите на героите с различни гласове, за да мотивираме децата, да не спираме да четем, само защото те вече са се научили да го правят.
Четенето на глас е момент на общуване, време, в което никой не си гледа в телефона или в екрана на телевизора.
Всички ние - възрастни и деца, писатели и читатели - сте мечтали. Лесно е да се преструваме, че никой не може да се промени, че живеем в огромно общество, в което индивидът е по-малък от нищото, зрънце в оризово поле.
Но истината е, че един човек може да промени света, създавайки бъдещето благодарение на своята фантазия, че нещата могат да бъдат различни.
Спрете за момент и се огледайте – ще ви покажа нещо очевидно, но вече е забравено. Ето: всичко, което виждате, включително стените, в някакъв момент е било само идея. Някой е решил, че е много по-лесно да седне на стол, отколкото на земята, и е изобретил стол. Тази стая, заедно с всички неща в нея, този град и всички градове съществуват, защото някой някога ги е измислил..."
Из есето на британския писател Нийл Геймън "Защо нашето бъдеще зависи от четенето"
