Децата като вдъхновение за великолепна поезия
Стиховете на Зорница Петровска са истинска находка - обикалят социалните мрежи със скоростта на светлината, защото са написани с душа! Натъкнахме се на нейните строфи и побързахме да я потърсим, за да научим повече за това как децата са я вдъхновили да създава поезия. И то каква...
Ето какво разказва Зорница: "На 37 години съм. Родена съм в Червен бряг, но от 7 години живея в Испания (Дения, Аликанте). Завършила съм журналистика в НБУ. Пиша от дете, просто така - изживени откровения и вдъхновения. Имам две невероятни деца - Александър на 6 годинки и Радина на 2 и половина.
За мен майчинството е най-трудното, но и най-красивото и истинско нещо за една жена. Всеки ден благодаря на Бог за щастието и привилегията да бъда майка и то точно на тези деца. Не си представям живота по друг начин. И така се роди този стих, заедно с дъщеря ми. Просто всичката обич и нежност, които изпитвам, се изляха върху белия лист.
Здравей, дъще, позна ли ме?
Аз съм тази, дето те носеше,
дето плака, докато те раждаше
и те милваше, и докосваше.
Аз съм тази, дето целува
чак до гъдел ръчичките,
дето нощем будува,
щом са мокри очичките.
Аз съм тази, дето боли я
до припадък сърцето,
ако само си гладна
или пари челцето.
Аз съм тази, дето ще връзва
панделки на косичката,
всяка раничка ще превързва
на коляното и душичката.
Аз съм тази, дето ще страда,
щом ти разбият сърцето,
паднеш ли, ще те изправям,
ще ти посочвам небето.
Здравей, дъще, позна ли ме,
моя обич голяма?
В твоя мъничък свят аз съм всичко.
Здравей, любов, аз съм мама!
Зорница Петровска
Неотдавна излезе нейна мъничка стихосбирка, наречена "Усещане", издадена от читалище "Светлина" в Червен бряг. В нея ще откриете и стихотворение, посветено на сина ѝ, нарича се "Майчинско".