5 стъпки към спокойствието

„Детето има нужда от спокойна майка!“ - крещят психолози и всевъзможни капацитети както и „идеалните майки“ в социалните мрежи. А обикновените родители се давят в чувство за вина, след като за пореден път са навикали детето си.
Как да бъде разкъсан този порочен кръг, обясняват психолози.

Поемете своята отговорност

Много често прехвърляме вината за своя родителски провал върху децата или на някакви „особени“ обстоятелства.
Крещим, защото са ни раздразнили или, защото нещо не ни се е получило така както си го представяме, или мама не си е отспала, или заради ПМС ...
В крайна сметка самите ние и никой друг не е отговорен за нервозната проява и изблика на емоции...
И ние можем (изненада-а-а !) да ги контролираме.
Много е важно мама да осъзнае и да приеме чувствата си. Да се почувства тяхна стопанка.
Вие крещите не защото някой ви кара, а защото сами си го позволявате.
Е, точно така можете и да си го забраните...

Избягвайте провокиращи ситуации

Всеки механизъм има спусък. Опитайте да проследите какво за вас отключва реакция и какво е в състояние да предизвика нервен срив. Ако ви вади от релси бързането, опитайте да си дадете време. Ако се налага с детето да излизате, си дайте час за организация.
Ако се изнервяте и се сърдите, когато сте гладни - не забравяйте и не отлагайте вкусната закуска и кафето.
Повечето майки обикновено „се сриват“ в края на деня, когато умората взема връх.

Важно:
Старайте се вечер да си давате малка почивка – примерно опитвайте макар и за десетина минути да се уедините с книга в ръка или с чаша чай.
Можете смело да сложите детето и да погледа анимация. Или го оставете на грижите на татко.

Спрете и помислете  

Когато чувствате, че ще избухнете, се постарайте поне за минута да се успокоите и да си зададете 3 въпроса.

- Действително ли детето се държи така лошо?

- Каква е истинската причина за това негово поведение?

- Как бих реагирала, ако съм спокойна?

Важно:
Методът дава резултат. Аз открих проста тайна: децата обичайно се дърат лошо, когато реално не могат да се справят със своите емоции или, когато не чувстват връзка с родителите си.

Правете паузи

Не се страхувайте честно да кажете на детето: „ Аз съм зла и чувствам, че сега ще почна да крещя. Затова отивам в кухнята и съм длъжна да поседя там, да се изолирам само за няколко минути."
 Когато се успокоите, на всяка цена се върнете при детето и обсъдете с него какво се е случило. Кажете му: „ Аз се разсърдих, защото ти счупи чашката. Ти не си виновен, но аз не можах да въздържа гнева си. Аз обаче не исках да ти викам, затова отидох да се успокоя за малко. Сега се чувствам много по-добре!“
Подобен подход ще покаже на детето, че и то може да контролира негативните си емоции.

Не се страхувайте от своите емоции

Стаената агресия разрушава отвътре, затова е важно да я изразите както успеете.
Пробвайте да я превърнете в съвместна игра с детето: да биете възглавница или да мятате пластилин със сила, за да го залепите към дъска.
Може да включите динамична музика и да танцувате, да седнете и да почакате.
Разигравайте заедно с детето ситуации, когато то е ядосано, обсъждайте какво се е случило и как то се справя или не с чувствата си.