6 сигнала, че нарушавате личните граници на детето

Често родителите, без да искат нараняват психиката на детето като нарушават личните му граници и се опитват да го принудят да прави нещо, което то не иска.
Къде е тънката граница между безропотното подчинение и съхраняването на личното му достойнство и граници.
Известният невролог д-р Татяна Стецкая изброява 6 сигнала, но които си заслужава да обърнете внимание, защо са от основно значение за изграждане и запазване на личните граници. Те се формират от ранно детство, а не когато възрастните решат, че е време.

"Целуни леля си, не се дръж като хванат от гората"
Това е насилие. Детето само има право да реши кого иска да докосне и на кого е готово да позволи да го целува.
„Ние не се целуваме и не се прегръщаме против волята си. Това се отнася за баби и дядовци и за всички роднини и приятели“ , подчертава Татяна Стецкая.
Това важи дори за мама и татко: ако искате да се гушкате, а детето се дърпа, не трябва да го насилвате.

"Докато не изядеш всичко от чинията си, няма да отидеш никъде"
Не трябва детето да се храни насила. Така че всички фрази, с които се опитвате да заплашите и да го принудите да яде, трябва да бъдат забравени.

„Може и да боцка, ама е топъл“
Принуждаването на детето да носи неудобни дрехи също е грубо нарушаване на личните му граници. Няма значение, че сте платили много пари за някой пуловер, който вие смятате за топъл и подходящ за студа.
„Детето, като всеки човек, има право да се оплаче и да откаже да носи красивия пуловел, който обаче е силно бодлив. Когато обувките му стягат, просто да откаже да ги носи", обяснява Стецкая.

"Кой се интересува от това какво искаш ти"
Разбира се, има моменти, когато „желанията“ на детето са в пълно противоречие със здравия разум: то не иска да си мие зъбите, не иска да пие лекарства и т.н. Но не можете постоянно да обезценявате неговите желания и чувства.
Опитайте се да не използвате фрази от сорта на: „Никога не знаеш какво искаш“ 

„ Как смееш да мислиш така!
Ядосаното дете казва: „Ти си лоша майка, аз не те обичам“. Спонтанната реакция на родителите е: „Как смееш да мислиш и говориш така !“
Но когато използвате такива фрази, вие всъщност принуждавате детето да поеме контрола върху мислите си. Това е невъзможно. Впоследствие то може да изпита безпокойство при появата на каквито и да било мисли.

Правилото за бельо
Една от най-важните лични граници, включително за безопасността на детето, е така нареченото „правило за бельото“ . Важно е да му обясните: никой няма право да пипа и да гледа това, което се крие под бельото.
Родителите могат да помогнат при преобличане или къпане. Лекарите – да го прегледат в присъствие на майката. Родителите трябва да му обяснят и да го научат да се пази.
Ако някой наруши това правило, детето трябва бяга, да опита да привлече вниманието на околните , да вика и да търси помощ. То не бива да се страхува да разкаже на някой възрастен, на мама ли на татко, дори ако „някой“ го заплашва или му забранява да говори за това.

Мона Василева