Историята на „Двата трамвая”

Депо, ватман, буксир – често тези думи са непознати на днешните първокласници, че и на по-големи от тях. Кажете им „Здравей” с големия руски поет Осип Манделщам и стихотворението му „Двата трамвая”.
То излиза за първи път в България и отпечатано в самостоятелна книга е новото мънисто в наниза „Детски шедьоври от велики писатели” на издателство „Лист”.

Преводът на Ася Григорова много добре улавя настроението и тънките нюанси в оригинала и заедно с това намига тъкмо на българския читател.
Такива са и илюстрациите на Свобода Цекова. 
Стихотворението прелива от светлини и приятелски усмивки и въпреки перипетиите, които могат да сполетят един трамвай, накрая всичко завършва добре.

Илюстрация: Свобода Цекова

Манделщам пише „Двата трамвая” в периода 1924-1925 г. По онова време той и жена му са на квартира в Ленинград и цялото им богатство е скромната им кухня.
Независимо от тежките житейски обстоятелства, поетът не губи завидното си чувство за хумор и ирония, което се прокрадва в произведенията му за деца. 
„Двата трамвая” е детско издание, но несъмнено ще даде храна за размисъл и на много възрастни – заради съдбата на своя автор.

Както и на други творци от неговото поколение, животът на този лирик прекъсва рано.
Манделщам умира на 47 години през 1938-а. Преди смъртта си е подложен на забрани, преследване, унижения. Заради епиграмата „Живи уж, а не чувстваме свойта земя“, написана през декември 1933 г., е заточен за три години във Воронеж. През 1938-а е арестуван отново и изпратен в лагер. Разболява се от тиф и умира в транзитния лагер „Вторая речка“ на път за Сибир.

Съпругата му Надежда години наред укрива ръкописите му в обувките си и в саксии с цветя. Успява да съхрани някои от тях като ги научава наизуст. 
Десетилетия по-късно нейните спомени, отпечатани най-напред в Ню Йорк, остават незаменим източник за творчеството на Осип Манделщам и значимо свидетелство за съветската епоха и репресиите по времето на Сталин.

Надежда Манделщам не прощава на съветския режим и макар през 1957 г. съпругът ѝ да е реабилитиран по първото дело срещу него, не позволява произведенията му да бъдат печатани в СССР.
Тази изумителна жена умира през 1980-а, недоживяла перестройката и окончателната реабилитация на Осип Манделщам през 1987 г.