Любими детски книжки

Само няколко, но пък са ни от най-милите

24 ноември 2018 г.

Снимка: Guliver / iStock

Предлагаме на вниманието ви няколко любими детски книжки „от едно време”. Не се борим за изчерпателност, не казваме, че точно тези са най-най-най, но нашето детство нямаше да се брои, ако точно тези книжки не бяха минали през него. По принцип списъкът е доста дълъг, така че допълненията предстоят.

Зайчето Питър
Автор: Биатрикс Потър
Преводач: Александър Шурбанов
Илюстрации: Биатрикс Потър

Прекрасни илюстрации, чудесен текст, абсолютна класика. Това е от онези „уютни” книжки, които не ти се ще да свършват, затова се препрочитат и разглеждат по много пъти и от деца, и от възрастни. „Зайчето Питър” радва малките хора и родителите им още от 1902 г., когато на бял свят се появява първото му издание, разграбено като топъл хляб, нищо че в началото няколко издатели я отхвърлят (всеки има право на лош вкус).

В последствие поредицата от истории с животни на Биатрикс Потър се превръща в една от най-продаваните на всички времена. Преведена е на 36 езика, а майсторският ѝ български превод е дело на проф. Александър Шурбанов. В книжките се разказва за приключенията на непослушния Питър, Джереми Рибаря, котето Том, Джемайма Патравата патица и още животинки с човешки черти. Освен автор на текста Биатрикс е и илюстратор на книгите, а картинките са едно от най-големите достойнства на поредицата.

Гъбарко
Автор: Батко Златко, Димитър Стоевски
Илюстрации: Вадим Лазаркевич

Сборникът „Гъбарко” включва три приказки в стихове, всички придружени от великолепните илюстрации на Вадим Лазаркевич – един от най-популярните илюстратори на детски книги в България.

Батко Златко е автор на „Гъбарко” (историята на една малка гъбка, която иска да има крачета, за да се разхожда насам-натам, получава ги от доктор Га и влиза в приключения) и на „Медената пита” (с фантастичните си рими „Баба Меца е сърдита,/ че синът ѝ, без да пита,/ още рано във зори/ хванал гъстите гори./ Тя кого ли не попита/ меченцето къде скита./ Но напразно — не сполучи/ нийде нищо да научи./ А пък Мечо за обед/ искаше да хапне мед/ и през стръмните баири/ тръгнал бе медец да дири.”).

„Веселите футболисти” е другата приказка в сборника, чийто автор е Димитър Стоевски. Тя разказва за гостуването на чуждестранния футболен отбор „Банания”, които пристигат за „братско състезание”, посрещат ги и после става забавно.

„Гъбарко” е книжка, изпробвана и доказала се като любима на няколко поколения деца, защото хлапетата се радват на хубавите картинки и запомнят лесно текста заради чудесното римуване.


Макс и Мориц
Автор: Вилхелм Буш
Превод: Елин Пелин
Илюстрации: Вилхелм Буш

„Има щури хлапетия, да, но няма като тия. Те са работа голяма. Равни с Макс и Мориц няма!” И наистина, Макс и Мориц са от онези герои, които не се забравят. Вилхелм Буш публикува разказите си за двамата калпазани за първи път през 1856 г., а на български текстовете са адаптирани от Елин Пелин, има преводи и на Димитър Стоевски и на Марко Ганчев. Най-ценното в книжката са (разбира се) идеите за пакости и черното чувство за хумор, което е подходящо за по-големи деца и най-вече – за родителите им. Според нас „Макс и Мориц” са сред задължителните книжки в една детска библиотека. Познаваме хора, които я рецитират и до ден-днешен цялата 30 години, след като са я прочели за първи път. Представете си какви фенове създава „Макс и Мориц”.

Приключенията на Лукчо
Автор: Джани Родари
Превод: Светозар Златаров, Никола Иванов
Илюстрации: Раул Вердини

Препоръчваме всичко, що е написано от Джани Родари, но „Приключенията на Лукчо“ си остава една от най-великите книги на всички времена, не само за деца, но и за възрастни. Великолепно изградените образи и тънкото чувство за хумор, осмиващо злободневието, преплетено в същото време в изцяло приказен сюжет, я правят задължителна. Гледаме с подозрение на хора, които не са чели „Приключенията на Лукчо“, честно. Ако има такива, да се опитат незабавно да поправят този пропуск. Няма да съжаляват. А за децата книжката е истинско литературно приключение, защото говори на техния език за най-важните неща в живота – справедливостта, приятелството, любовта.

Никога няма да забравим ужасния Дон Домат, който си позволява да оскубе Лукчо, но Лукчо си е лук и успява да го разплаче; симпатичния чичко Тиквичка, живеещ в най-малката къщичка и колекциониращ въздишки; грифините Череша и покойния граф Череша, „мир на костилката му“; маестро Круша, принц Лимон, кака Тиква, най-верните приятели на Лукчо – Ягодка и Черешко... Много са, не можем да ги изброим. А и няма нужда. „Лукчо“ се чете на един дъх.


Роня, дъщерята на разбойника
Автор: Астрид Линдгрен
Превод: Светла Стоилова
Илюстрации: Кирил Мавров

Публикувана е през 1981 г. за първи път, а в България идва почти веднага – 1986-а. Книжката е за малко по-големи деца, но става и за вече пораснали такива. Прекрасното фентъзи с ярки герои разказва за една разбойническа банда, живееща в гората, и за техния главатар Матис, на когото в една дяволски ужасна нощ, пълна с мълнии, му се ражда дъщеря – Роня.

Приключенията на момиченцето в гората, пълна с вълшебни създания – витри, джуджета и таласъми, и животът ѝ сред разбойниците са в центъра на книгата. Покрай тях се разказва по прекрасен начин за отношенията деца-родители, и по-специално баща-дъщеря, разглежда се що е то разбойничество и има ли „добри“ разбойници, и се вмъква една любовна история ала Ромео и Жулиета. Астрид Линдгрен е прекрасен писател и която и нейна книга да тикнете в ръцете на детето, или още по-добре – то си подхване само, няма да има грешка.

Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада
Автор: Ено Рауд
Превод: Дора Янева-Медникарова

Тримата приятели-дребосъци се запознават най-случайно и тръгват да пътешестват по света. Маншон живее в Маншон, Полуобувка си реже върховете на обувките, за да си мърда пръстите, а Мъхеста брада има боровинки в брадата си. Приключенията им са безброй и включват котки, мишки, свраки, мили момичета с ягодово сладко, добри стари жени с какао и още много, но няма да разказваме, защото трябва да се чете.

Всяко дете си умира от кеф, когато влезе в света на тримата симпатяги. Излизане после няма, защото „Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада“ си остава любима завинаги.

Елисавета Цалова

 

Коментари
Последни видеа