Майка-ченге със съвети как децата да общуват с непознати

Наложи ли се да оставим детето само, се изпълваме със страхове. С кой говори, с кого се среща на улицата, във входа, в асансьора ...

В реалния живот ние не се боим чак толкова - непрекъснато се налага да говорим и да общуваме с непознати. С шофьора на таксито, в автобуса, с продавача в магазина, на улицата ...За детето си обаче винаги сме тревожни, защото то няма радар за злото, доверчиво и наивно е.
Повечето непознати наистина нямат лоши намерения. Това обаче не е правило. Някой може да има наистина лоши намерения.
Така че е добре да научим детето да общува с непознати, балансирайки между личната си безопасност и дружелюбните отношения, без са изпада в параноичен страх, че нещо лошо може да се случи.

Ето съветите на майка-ченге от полицията в Ню Йорк.

Покажете им с личен пример

Няма нищо по-добро от това детето да наблюдава реакцията на родителите си, когато те общуват с непознати. То следва подсъзнателно този пример.
Пътувате в асансьор със съсед, който виждате не за първи път. Достатъчно е „добър ден“ - ще запазите дистанция и едновременно с това ще установите контакт с този непознат.
Един от най-важните моменти е да говорите с детето за разликата между хората, на които може да се доверим, и тези, които остават просто познати.
Този урок то трябва да научи заедно с вас. То трябва да усети и разбере, на кого може да се довери, с кого да се държи дружелюбно и кого вежливо да държи по-далече от себе си.

Правото на собствени граници

Както познатите, така и непознатите може въобще да не знаят къде точно са личните ви граници – и вашите, и на децата. Затова често ви се случва да търпите потупване по рамото, силни прегръдки, щипане по бузата, безкрайни целувки по двете бузи по френски маниер .... Това е нарушаване на личните граници.
Питайте себе си, питайте и детето – харесва ли подобни действия? Ако не е така, помислете как вежливо да отстраните хората, които нарушават границите.

Кога е по-добре да се намесите в разговора

Понякога общуването на децата с непознат, дори във ваше присъствие, може да не протече както си го представяте и да има неприятно продължение. Например събеседникът да е спечели доверието на детето и да го попита къде живеете.
В този случай е по-разумно да се намесите в разговора и просто да кажете - „Далече“, без да изчакате детето да отговори и да даде точния домашен адрес.
По същия начин трябва да постъпите и, ако непознат предлага бонбони или други лакомства на детето. Дори да сте до него и да не се тревожите особено.
Хлапето трябва да разбере, че не бива да взема нищо от ръката на непознат, дори той да няма никакви лоши намерения. Научете го да отказва елегантно – например, да обясни, че има алергия.

Дръжте го за ръка

Така ще сте сигурни, че никакви неочаквани действия от стана на непознат, няма да ви изненадат. И нищо лошо няма да се случи. Защото вие сте редом до детето си.

Доверете се на собствения си инстинкт

Ако непознатият е твърде настойчив по отношение на детето, ще помогне „благородната лъжа“. Съобщете че, детето от сутринта не се чувства добре и трябва да се прибирате възможно по-бързо, а не да стоите и да си говорите на улицата. Или просто си тръгнете, без да обяснявате.
Не се страхувайте, че ще се проявите като груб и невъзпитан човек. Доверете се на вътрешното си чувство.
Ако детето е достатъчно голямо, за да разбере, може да му обясните, защо постъпвате така. То със сигурност ще разбере и ще има едно на ум. Ще мисли за собствената си безопасност и тогава, когато не сте редом с него.

Мона Василева