Най-простата служба - да бъдеш жена

"Имам най-пpocтaтa служба - жена.
Силата ми е в нежността, в ласката.
Като малко слънчице нося в себе си светлина.
Aз съм покорната.
Аз съм властната.
Ръцете ми не се боят от нищо, което мъжът би сторил.
И когато мъжете, капнали, спят, аз съм будната, неуморната.
Aз съм им давала меч и щит, шила съм знамена, пушка съм грабвала.
Не права - върху моите тесни плещи лежи планина от хиляди „трябва”.
Трябва да ставам в сини зори, да съм първа в цеха, на нивата;
трябва вкъщи до късно лампата да гори - мъжете обичат да ги чакаме търпеливо.
Трябва да сме готови като деца да им се чудим и възхищаваме;
трябва да имаме такива сърца, които само дават: защото често u най-силният мъж търси нашата малка сила, защото ний сме за жадния – дъжд,
за осъдения – помилване.
Ние трябва деца да родим - и хубави, и здрави, трябва не само в скути да ги държим, а хора да ги направим.
Ние трябва да бъдем всичко на тоя свят:
и хляб насъщен върху трапезата, и радващ окото пролетен цвят, и царски жезъл.
Като слънцето да носим светлина,като земята да бъдем нужни.
Такава е нашата проста служба - да бъдеш жена."

Станка Пенчева, "Най-простата служба"