Страхът: Кой се крие в гардероба

Страхът е базова емоция, която може да се отключи във всяка възраст. Естествено и разбираемо е, че детето може да се страхува от звуци, високо, тъмно, огън ... Страхът е в основата на чувството за самосъхранение.
Той може да е реакция към реална или въображаема заплаха. Затова е важно да не махате с ръка и да не пробвате да игнорирате тази емоция, а да влезете в синхрон.

Този разговор е насочен към страха, роден от фантазии. Още от момента , в който детето започва да мечтае, да съчинява и измисля, въображението му подсказва много обекти, които могат да събудят и ... страх.

Причината за детските страхове

Страхът не се ражда от нищото, за него винаги има някаква причина – най-често преживяни травматични ситуации. Това може да е посещение при лекаря, атака на куче, падане от катерушка ...
Родителите са сковани от страхове и лесно „заразяват“ с тях децата.
“Ще паднеш, ще се удариш, ще стигнеш до болница“ - казваме го механично, без да се замисляме, но детето попива всичко. И много често това поражда в него емоционална тревога и безпокойство.

Заплахите. Възрастните от време на време използват страховити разкази, които смятат, че са поучителни и, че могат да са спирачка пред нежелателното поведение на детето.

Конфликти между родителите. Както и тяхното агресивно поведение намаляват чувството за безопасност на детето и пораждат страхове.

Компютърни игри и филми. Хлапетата често гледат и играят на нещо, което не е точно за възрастта им. Добре е родителите да имат поглед над този процес.

Детското въображение. То е особено развихрено до 6-7- годишна възраст, когато детето живее в свят на чудовища и злодеи, на приведения, които са скрити в шкафа, мушат се под леглото или пък надничат от прозореца.

Лекарство срещу страх

Как да помогнем на детето да преодолее чувството на страх.
Приемете страховете. Не бива да подценявате страховете на детето, да ги смятате за нещо маловажно и незначително. Убедете го, че му вярвате и му обяснете, че да се страхува, е нещо естествено. 
Емоцията е част от всеки от нас. Не подценявайте и собствените си страхове – защото те формират несъзнателни страхове у детето. Достатъчно е да повярвате на сина/дъщеря си и да признаете, че неговите емоции, са нещо важно.

Дайте на детето възможност да говори. Нека хлапето да разкаже за своите преживявания. Къде живее в страх, как изглежда страхът и какво точно го плаши.
Слушайте внимателно. Не подценявайте нито един елемент от разказа. Опитайте се да разгадаете какво му помага да се страхува по-малко – например: да оставите нощната лампа светната, да доносете в леглото любими играчка .. .

Измислете си ритуал, който може да пребори страховете. Всяка вечер преди сън, измислете специален ритуал, който ще е от помощ да пребори страховете си.
Включете светлините в стаята, отворете вратите на гардеробите и шкафовете, проверете под леглото като използвате закачливи коментари, например: „ Страх, аз съм смел, или тихо спи, или просто си ходи!“

След като огледате старателно стаята и го уверите, че няма никой, прочетете ведра приказка и остането малко, докато не заспи спокойно. За детето подкрепата от страна на родителите е особено важна. И тя му помага да се отпусне.

Може да използвате различни подходи. Примерно да помолите детето да нарисува това, което го плаши. Направете го в обстановка на спокойствие и любов. Ако детето не иска, не го насилвайте. Ако се съгласи- това е прекрасно. И заедно с детето дорисувайте образа, който накрая трябва да стене смешен ( с ваша помощ). И се посмейте на резултата.

Има много терапевтични приказки, които могат да помогнат на детето да се справи с различни негативни емоции, включително и страха.

От помощ е също така гледането на филми заедно с родителите, които обясняват как героят преодолява измислените си страховете.
Страхът не си отива за минута. Избавлението от него иска време. Иска подкрепа, любов и загриженост.

Профилактика на страха

Децата до 6-7 години „се виждат" през очите на родителите си, затова е много важно те да контролират личните си емоции. И да не допускат коментари от сорта на: „Детето ми се страхува много, не го канете да участва" или „Ние отглеждаме един голям страхливец ...“

Разбираемо е, че родителите се тревожат за децата си, но не бива непрекъснато да демонстрират това пред тях. Защото ги правят неуверени. А неувереността е сестра на страха.

Важно е да говорите с детето си, да му обясните природата на явленията, които могат да го изплашат. Да вървите заедно стъпка по стъпка при запознанство с предмети, които могат да предизвикат страх - прахосмукачка, вентилатор.
Впечатлителното и ранимо дете е лесно податливо на страховете, затова родителите трябва да са особено внимателни – да посвещават повече време, да му създават чувство на увереност и чувство на защитеност.

Екатерина Демурия