Удряй или мълчи: как да помогнем на детето за правилното решение

Колкото и да ни се иска, децата не могат да бъдат възпитавани във вакуум. Рано или късно изравят томахавката от пясъчника и отвръщат на удара или на обидата. Тогава всеки родител се замисля как да ги научи сами да се защитават и да се грижат за себе си. Дали да отвърнат на удара с удар, на обидата с обида или ще успеят да им предадат по-мъдър урок.
Писателката и журналистка Наташа Ремиш анализира проблема.

Истината е, че

конфликтите са неизбежни

Детето непрекъснато ще се сблъсква с връстници, други деца и възрастни.
От друга страна самият конфликт не винаги носи само негативизъм.
Понякога от него то учи полезни стратегии, натрупва нови аргументи. Например има данни, че когато детето се скара с някого и след това се помири, това го учи да разбира по-добре емоциите си и да намира компромис.

Но как да научим детето да излиза от трудни ситуации?

По този въпрос има различни мнения.
Някои твърдят, че категорично не бива да отвръща на удара с удар: защото агресията поражда агресия.
Други съветват да бъдете реалисти и да научите детето на „самозащита“ възможно най-рано.
Едното не противоречи на другото. Уменията за самозащита са важни, но това не означава, че трябва да отвърне със сила.
Например в спортните клубове по бойни изкуства децата се учат първо да се споразумяват, а ако това изобщо не се получи, да се защитят. Самозащитата не е равна на атака. Тя е вид въздействие, чрез което то ще защити себе си.
И тези, които учат децата да разрешават конфликти възможно най-мирно и тези, които казват, че трябва да отвърнат, искат едно:

- детето да може да отстоява себе си в трудна ситуация;
- да може да защитава своите граници и да не се страхува;
- да не получи/ причини морални, физически щети.

И така, кой подход е правилният?
Нека да разгледаме мненията на учените за две различни възрастови групи.

Снимка: Getty

В предучилищна възраст

Някои експерти смятат, че всичко зависи от ситуацията.
„Необходимо е родителите да проникнат дълбоко в самата идея. Тогава татко и мама ще осъзнаят как точно да научат детето да отвръща правилно, как да реагира на определени ситуации (понякога на думи, но понякога и на дело) и как да се държи, за да среща по-малко конфликти“, съветва детският психолог Татяна Кучма.

Други учени категорично отхвърлят всякакъв вид насилие. По време на психологически изследвания са идентифицирани факторите, които влияят върху формирането на агресивно поведение при децата.
Сред тях е това да ги учим от ранна възраст да отвръщат на удара с удар.

И ето защо.

1. Детето все още не е формирало причинно-следствена връзка (взех чужда играчка и направих грешно нещо, така че си заслужих боя).
2. Детето не е в състояние да контролира емоциите. Той просто е обидено, ядосано е, иска да удари или да каже нещо обидно ... Ако кажете на детето, че това не е честно и може да отвърне, то ще бъде още по-объркано.
3. Хлапето не е в състояние да оцени степента на риск: може да влезе в опасна ситуация, но ако се справи, ще реши „Ударих го, аз съм герой.“

Какво трябва да правят родителите?

Дайте пример за разрешаване на спорове и конфликти в семейството.
Да приемем, че мама и татко са се скарали пред детето и двамата мълчат, или, обратно - карат се шумно. Това разрешава ли неприятната ситуация? А дали я „заглушава“?.
Детето помни модела на поведение. Това, което ще оцени най-много и ще му повлияе е честността и последователността.

Снимка: Getty

Научете го да говори за чувствата си

„Боли ме, когато ме щипеш“, „Брат ти страда, когато събориш подредения констуктор“.
Тази първа стъпка често е достатъчна за разрешаване на конфликта.
Изяснете ситуацията с учителя или родителите на другия участник в спора. 
Не е срамно, защото често дори възрастните може да не са наясно със ситуацията или въобще да не я смятат за проблем.
Тук важи същото правило - важно е да кажете какво чувствате.

Помолете за помощ

Ако се съмнявате как да постъпите правилно, можете да се обърнете към психолог, да прочетете на детето терапевтична приказка, опитайте се да разберете какво се случва по време на играта, в която е възникнал конфликта.

Работете върху доверието

Не се карайте и не обвинявайте детето, когато то поиска помощ. Така че то ще разбере, че да разкажеш на мама и на татко за проблема, с който не може да се справиш сам, не означава, че си слаб.

Дайте подкрепа и увереност

Често конфликтът може да бъде потушен с правилната реакция, отношение към себе си и прости, ясни думи. Следователно е важно родителят да може да подкрепи детето и да му даде увереност.
Затова от ранно детство е особено важно да показваме спокоен и разумен модел за разрешаване на спора и го учим да разбира собствените си граници.

За по-големите учениците и тийнейджърите, четете в продължението.
Мона Василева