Шокът раждане на недoносено бебе

Раждането на бебе, което идва много преди срока и тежи 500-600 грама, е огромен шок за семейството. И майката, и бащата са в стрес – всеки го изживява по свой „собствен модел“, стои в капана му различно дълго време и трябва да намери сили да излезе от него.
Лекари изучават етапите на това състояние, за да помогнат на родителите да се съвземат, да се възстановят и да поемат грижите за бебето си, които са много по-тежки и отговорни в сравнение с отглеждането на здраво и доносено бебе.
Тези проблеми бяха дискутирани на среща на изтъкнати български и немски специалисти, по време на форум организиран от фондация „Приятели“.

Под похлупак

Мъничкото телце стои под похлупак, оплетено в тръбички, маркучи... От всякъде стърчат кабели и жици. Край главата му цъкат и писукат монитори.

Снимка: Guliver / iStock

Хора със зелени престилки, калцуни и маски като при химическа атака сноват край кувьозите. Горе-долу такава картина вижда майката, която ражда бебето си много преди срока. И вместо да го гушне и да го сложи на гърдата си, тя го гледа през стъкло.
Бебето, което е чакала толкова дълго време, лежи голичко, а от болезнено червените му крачета излизат тръбички. Главичката често е „под скафандър“ или тръбичките, с които диша, влизат директно през носа, закрепени с лейкопласт - едно дишащо късче месо.
Всяка година у нас се раждат около 1200 бебета с тегло под 1000 г, а най-малките са 450-500 грама. Бебето е дошло на белия свят 10-12 седмици преди срока. Освен че е с ниско тегло, всичките му органи и системи не са готови за живот извън утробата.

Затова се налага да стои 3-4 месеца „под похлупак“

Тези месеци са критични и също носят риск. Не е ясно дали белият дроб на новороденото ще се развие правилно, дали очичките му ще са здрави и дали ще виждат, защото за тези мънички бебета дори въздухът може да се окаже отрова, а кислородът – токсичен.

Стресът изчислен по скала

„Стресът е силен и за детето, и за родителите. Майката и таткото са в шок. Науката го определя като общо стресово разстройство – непрекъснато връщане към случилото се, опит за забравяне на ситуацията или бягство от действителността. И това състояние продължава от 2 до 28 дни“, обяснява националният консултант по неонатология проф. Боряна Слънчева.

Снимка: личен архив
Проф. Боряна Слънчева - национален консултант по неонатология

А след това идва фазата на така наречения посттравматичен стрес, който може да продължи до 4 месеца. При бащата и при майката той протича по различна схема и има разнообразни прояви, които специалистите изучават. За да оценят степента на стрес, те го изчисляват по скала на Дейвидсън – оценяват поведението на единия и на другия родител.
Реакциите им са в широк диапазон, скрити зад фрази като „все едно не съм аз“, „не се е случило на мен“, „не мога да издържам повече“ (коя ли млада майка не го е казвала), непрекъснато връщане лентата на преживяното или пък бягство от спомените.

Майката по-уязвима след раждането,
таткото рухва 6 м. по-късно

В разговори с майката и с бащата психолози оценяват тези реакции, за да определят колко дълбок е стресът и търсят изход.

„Майката е по-податлива на стрес и при нея той е по-продължителен. Важно е да се определи нивото, за да направим план за намеса, да помогнем, така че стресът да не се пренесе в семейството", обяснява проф. Слънчева.
Обстановката в интензивното отделение с нищо не помага на диалога – нито на лекарите, нито на родителите.
„Понякога лекари и сестри говорят непонятно. Този нов език плаши родителите. Много от тях въобще не разбират какво им казваме.Това ражда конфликти между персонала на болницата и родителите, които често в своята безпомощност стават агресивни“, навлиза в подробности лекарката. Затова целият екип на наонатологията търси път.

Веднага след раждането на недоносено бебе 55 на сто от жените изпадат в стрес. Майката се е надявала на здраво и доносено дете, а се озовава пред кувьоз, в който бебето въобще не изглежда така, както си го е представяла. Постепенно обаче тя намира сили да го преодолее и едва 2 % стигат до тежка депресия, сочи статистиката.
Състоянието на бащата обаче лекарите оценяват като по-тревожно.

Снимка: Shutterstock

От него се очаква да е опора на семейството – и той поема тази отговорност. Вероятно затова само 4 на сто се предават на среса. Шест месеца по-късно обаче – рухват. И 33 на сто попадат в капана на депресията. А това е времето, когато бебето вече е вкъщи и майката има най-голяма нужда от помощ и емоционална подкрепа, обясняват специалистите. Затова те правят програми как да бъде оказана психологическа помощ и подкрепа и на таткото.

Програма за двама

Мъжът се приема като защитник и покровител. Той иска да има контрол над ситуацията, а на практика не може, защото достъпът му до отделението, където лежи неговото недоносено бебе, не винаги е толкова лесен колкото на майката.

Затова предложението на специалистите е той, както и майката, да има неограничен достъп до кувиозите. И двамата заедно да получават информацията, която лекарите да „преведат“ на достъпен за тях език.
„Бащите предпочитат да общуват с мъже, установяват проучвания. Ние обаче разполагаме само с жени. Целият персонал на отделението е женски“, разказва проф. Слънчева.
За да помогнат на майката да излезе от стреса, лекарите, психолози се опитват да разширят познанията за нуждите и отглеждането на недоносеното. По-често да се срещат с тях, да им отделят повече време. Опитват да ги включат в отглеждането. Майката има „задача“ да носи кърма за недоносеното бебе.

„И по 1 милилитър на ден да осигурява, ще е от полза, защото създава чувство у жената, че е необходима и, че се грижи за бебето“, обяснява проф. Слънчева.
При тези посещения лекарите опитват да ангажират и таткото – да вижда бебето, а когато е възможно да го държи и да го докосва.

На етапи

„Знаем, че неизвестността е убийствена. Затова се опитваме непрекъснато да информираме родителите. В развитието на недоносеното има възход има периоди на застой и регрес – това трябва да се обясни и разбере, за да има винаги надежда.
И ние определяме срокове - ето сега бебето започва да се храни самостоятелно, да диша само“, разказва проф. Слънчева.
По-голямо спокойствие за родителите, според специалистите, дават и редът и ритуалите при влизане в отделението - измиване на ръце, отваряне на кувиоза... Затова настояват те да се спазват.

Снимка: Shutterstock

Въпроси със и без отговор

Много въпроси вълнуват младите родители. А, когато се изправят пред специалиста, сякаш главата им се изпразва. Затова лекарите ги съветват да си записват всичко, което ги вълнува в тетрадка и да питат. Информацията е особено нужна за етапа, в който бебето ще се прибере в дома.

А за да не пада цялото емоционално натоварване върху майката, таткото също трябва да бъде подготвен. Защото след изписването на бебето от болница двамата с майката са екип. И с помощта на лекарите, те поемат ролята на болногледачи. Поне за 1 година. А това иска подготовка и устойчивост.
Идеята на фондация „Приятели“, която засега осъществява болница „Шейново“, е след като бебето се прибере у дома, акушерка да идва редовно на посещение, да следи развитието на бебето, за да помага и съветва родителите.

Веселина Мончева