Има ли смисъл да наказваме тригодишното дете

Наказанието не е лошо нещо - може да има възпитателен ефект, но не и за тригодишен малчуган, а по-скоро за деца над пет години.
Наказанията трябва да се дават заради нарушаване на правилата, а самите правила да бъдат точни, ясни, разбираеми и казани навреме.

Да се наказва е добре, като лишите малкото от нещо хубаво, а не да го карате да прави нещо неприятно.

Системата на наказанията тригодишното хлапе едва ли ще разбере. И самите ситуации, в които то се държи лошо, могат да бъдат разделени на две групи: то не се справя с нещо и това е своеобразен вик за помощ или защитава някакви свои ценни неща.

Когато го шляпнем, все едно му съобщаваме, че да се търси помощ е лошо, че сега ТО е лошо, като и че насилието е нещо приемливо. Да го изпратим в ъгъла или да го сложим да седи на стола е съвсем същото, плюс това, че си разваляме и отношенията. Представете си как се чувства в този момент детето: то е изоставено, необичано, лошо… От друга страна родителите са длъжни да очертават границите, да показват че „аз знам своите ценности и ги защитавам, ти знаеш своите и ги защитаваш“.

Има начини да спрете дете, което се опитва да наруши границите (помолете го да не хвърля камъни, отдръпнете се от витрината), премахнете причината (дръпнете детето встрани), повторете ясно забраната. В никакъв случай не трябва да вървите по гайдата му, да му купувате бонбонче, за да спре да прави бели и да не му правите забележка затова, че хвърля камъни.

Вие поставяте границите и, разбира се, детето ще се огорчи, ще се разсърди, разплаче, разкрещи и тук е важно да не се получи разрив в отношенията ви – то трябва да се почувства утешено от вас, докато вие си държите на своето.

Текст: Евлалия Просветова, психолог/detstrana.ru, превод: Надя Горанова