Медицинските клоуни Янита и Ива: Смехът е най-великото лекарство

Как момичетата създадоха „Смешната лечебница на д-р Куку и д-р Пипи“

26 декември 2016 г.

Снимки: личен архив

Няма да ги видите намръщени - никога! Янита и Ива са възприели усмивката като житейска философия и са се заели да убедят света, че смехът е най-истинското и безотказно лекарство. С червени клоунски носове двете работят нон стоп, за да помагат на дечица от Националната Кардиологична Болница да оздравяват по-бързо, да растат здрави и усмихнати.

Янита Кирова е бакалавър по „Туризъм“, има и магистърска степен по „Културен туризъм“ в Софийския университет. В последната година от обучението си заминава за Кипър по програма „Еразъм“, където попада на финландски студенти по същата програма, но обучаващи се в сферата на изкуството. Тя се вдъхновява от тяхната отдаденост и решава, че като се върне в България, ще намери как да се занимава именно с това, което винаги е харесвала от малка, а именно - изкуството.

Благодарение на нейните качества, останали ѝ от художествената гимнастика и любовта ѝ към театъра, приемат Янита в НАТФИЗ, специалност „Театър на движението – пантомима“. Тя е родена в лекарско семейство и още от малка има интерес и към медицината. Янита е човек с всестранни интереси, в което намира вкуса на живота. Малко по малко тя навързва възелчетата и нещата я отвеждат до професията медицински клоун.

Ива Лапатова започва своите сценични изяви, когато е само на 4. Обича да пътува и да се среща с много хора и в едно от своите пътешествия разбира за специалността „Театър на движението – пантомима“ в НАТФИЗ. За тази специалност тя научава от своя преподавател доц. д-р Александър Илиев. Тя казва, че първо се влюбва в човека Александър Илиев, а после в самото изкуство на пантомимата. Две години по-късно тя вече е част от него.

Ива усилено следва своята мисия на медицински клоун и доктор по смехотерапия, защото чистата, необременена и любопитна същност на едно дете я карат да вярва, че добротата все още съществува. 

Как стигнахте до идеята за проекта, как решихте да се занимавате със смехотерапия заедно?

Няма случайни неща в този живот. Двете се срещнахме в първи курс в НАТФИЗ и оттогава станахме неразделни. Още в началото на нашето образование знаехме, че искаме да използваме магията на театъра, за да помагаме на хора в нужда. Освен това и двете обожаваме да работим с деца и те са това, което заедно с театъра ни вдъхновяват всеки ден.

Така първата стъпка беше създаването на школа за пластически театър „Училище за щастие“, където всяка неделя от 14:00 до 16:00 в столичното читалище „Алеко Константинов-1897“ обучаваме децата на това прекрасно и вълшебно изкуство – пантомимата.

Следващата ни стъпка беше създаването на „Смешната лечебница на д-р Куку и д-р Пипи“, което, разбира се, не се случи изведнъж. Освен самите деца и желанието ни да използваме средствата на театъра по алтернативен начин, една от лампичките, която просветна, беше подтикната от любимия и на двете ни филм с Робин Уилямс „Пач Адамс“.


Филмът разказва за историята на американския лекар Хънтър Кампбъл „Пач“ Адамс, който през 80-те години слага червения нос и по този начин премахва границата между себе си и малките пациенти. Освен това, и двете сме били в болница и знаем как щяхме да се чувстваме тогава, ако до нас имаше един Пач Адамс в този тежък за нас момент.

Актьорът Бате Николай е първият у нас, който ходи с клоунски нос при децата. Не е лекар, но им помага...

Бате Николай продължава да прави визитации в „Пирогов“. Ние бяхме на обучение при него около една година.

Но нашата идея е да разширим тази дейност извън рамките на "Пирогов" и извън рамките на столицата. Първата ни стъпка беше Национална Кардиологична Болница.

От март месец 2016 г. работим там и правим визитации всяка седмица по два пъти. Преди това имахме няколко посещения в столични болници по проект към Столична община.

Как реагират децата на вашата смехотерапия?

Всяко дете е строго индивидуално и реагира по различен начин. Идеята на посещенията ни е по някога дори само да разговаряме с децата, особено, ако те са по-големи. Някои от децата лежат в НКБ повече от месец, при тях всеки път действаме различно. Повечето деца ни приемат с отворени обятия и ни чакат с нетърпение да се върнем.

Самите те ни вдъхновяват и често реагираме според това какво те ни подадат. Разбира се, има и деца, които са малко по-резервирани в началото, защото виждат такива странни същества в болницата за първи път. Но в повечето случаи тяхното любопитство им помага да ни опознаят и да видят, че ние не сме страшни и че сме там, за да им помогнем.

При тези деца най-важното е да имаш търпение. И да си искрен. Когато някое дете не ни иска при него, ние не нахалстваме, ами си тръгваме и го оставяме то само да ни потърси. Все пак целта ни е да ги накараме да се чувстват добре, а не да им носим допълнителен стрес.

Имаме една кутия за писма и съвети към д-р Куку и д-р Пипи. Там винаги децата оставят прекрасни спомени, рисунки, писма и различни свои желания. Тези писма са страхотна обратна връзка. 

Едно момиченце, Ани, цял ден беше разказвало на майка си за нашата среща. Майка ѝ ни намери във фейсбук и една седмица не можахме да отидем на работа, защото бяхме болни. Майката на Ани не спираше да ни пише, че Ани ни чака и пита постоянно за нас.


Децата ни чакат да се върнем, някои от тях не искат да ги изписват, за да могат още веднъж да се срещнем. Страхотно е, че не само децата, а и целият екип на болницата и също така и родителите ни очакват с нетърпение. Ние помагаме и на тях.

Как приключи конкурсът, в който участвахте с вашата идея - колко души ви подкрепиха?

10 000 и сме абсолютно благодарни на всички тях, и сме щастливи, че толкова много хора разбраха за нас и застанаха зад тази кауза. Намерихме нови съмишленици, нови приятели и хора, с които можем да си съдействаме в бъдеще.

Останахме четвърти в класирането, но това няма никакво значение, защото само за 20 дни, след като никой не ни знаеше преди това, и след като ние нямаме все още развита организация и сме тепърва бебета в това начинание, близо 10 000 гласа е една голяма победа за нас.

Какво е бъдещето на идеята ви - само с деца ли ще работите, какви други интереси имате?

„Смешната лечебница на д-р Куку и д-р Пипи“ има големи бъдещи планове за разрастване. Трябва да станем много, маса от медицински клоуни. Тепърва следва създаването на Училище за медицински клоуни. В момента работим именно по това.

Идеята е в Училището да се учат професионални актьори, музиканти и други хора, завършили висши учебни заведения по изкуствата. Искаме да има още една сфера, в която тези творци да могат да се развиват и да работят. Искаме професия Медицински клоун да стане разпознаваема и да се регистрира.

Ное важно да поясним - ние не сме аниматори. Тази професия съществува в чужбина. В Израел в 26 болници има около 200 щатни медицински клоуни. Единственият смисъл е това да се случва регулярно, а не само благотворително за Коледа или за първи юни. А за да стане това, трябва да стане ясно, че артистите имат нужда от средства за препитание, те също имат да плащат сметки и да хранят децата си.

Затова, когато някой учудено ме попита „Ама това не го ли правите благотворително?“, аз връщам с въпрос „А вие благотворително ли работите вашата професия?“.

Искаме много да поканим Давид Бараши в България за провеждане на уъркшоп. Той вече гостува в НАТФИЗ през 2012 г. Бараши е медицински клоун в Израел, който е част от проекта The dream doctors. 

Смятаме постоянно да трупаме чуждестранен опит и да вървим напред. Вярваме, че всичко ще се случи, дори и да трябва да ни отнеме 10 или 20 години. Хубавите неща все пак стават бавно.

Разбира се, надяваме се това да се случва и при хоспитализирани хора от всякаква възраст. Но сега започваме с децата.

Медицинската клоунада е една от нашите дейности, но както казах и по-горе, ние имаме школа за пластически театър „Училище за щастие“, където нашите прекрасни деца се обучават на изкуството без думи.

Освен това, Янита е артист изпълнител в спектакъла Sinner на Derida Dance Center, чиято премиера беше на 15 декември.

През март 2017 г. ще излезе и нейният дебют като режисьор „Никсо доземи“ по мотиви на "Приказка за стълбата" на Христо Смирненски – невербален спектакъл, чиято премиера ще е също в Derida и ще се играе и в "Драматичен театър Ловеч" и в "Камерна опера Благоевград".

Ива преподава танци в артистични школи "След Тунела" и също така е магистър по Танцова режисура и хореография в Благоевградския университет.

"Никога няма да спираме да творим, никога няма да спираме да мечтаем и да се борим за мечите си. А помощта смятам, че ще дойде в най-точния момент. Дори сега сме заобиколени от прекрасни хора, които ни подкрепят по всевъзможни начини."

Новите родители прегръщат силно каузата на Янита и Ива - още за тях можете да научите тук.

Станислава Петкова

 

 

Коментари
Последни видеа

Папагалът Поли

22 февруари 2021 г.