Какво ще се случи, ако откажем тестените продукти

Сръбският тенисист Новак Джокович твърди, че дължи успехите си на корта на безглутенова диета - когато имал проблеми със здравето, изключил всички тестени продукти от менюто си. Много хора са като него, твърдят, че се чувстват чудесно, откакто са махнали хляба и сладкишите от масата.  

Обаче диетолози са уверени: отказът от сладки неща и тестени храни носи полза само, ако е по медицински причини. Тази диета по-често се прилага за отслабване, но резултатът невинаги отговаря на очакванията, пише woman.rambler.

Диетологът Мари Спано обяснява: „Изключвайки брашното от своето хранене, хората видимо започват да губят тегло. Но не всеки разбира, че така в организма намаляват не мазнините, а течностите. Факт е, че въглехидратите, които получаваме главно от тестените продукти, се съдържат в тялото под формата на гликоген - всеки грам въглехидрати задържа 3-4 грама вода в нас.“

Когато се отказва от хляба и другите тестени храни, човек започва да изпитва умора, световъртеж, безсъние, и основно – забавя се неговата мозъчна дейност, според Спано. За да запълни недостигът на въглехидрати и да си достави енергия, организмът започва да използва кетони – въглеродни частици, а това води до неприятен дъх, слабост и хронична умора.

Постепенно тялото привиква към „новото гориво“, симптомите на умора изчезват, но кетоните не могат да заменят на сто процента въглехидратите, които основно доставят енергията. Американската сърдечна асоциация публикува данни, според които отказът от зърнени храни за 20–30 дни влияе негативно на нивата на невромедиатора серотонин в мозъка. Това значи: по-малко въглехидрати - по-лошо психично здраве. Освен това, зърнените култури помагат за намаляване на риска от сърдечно-съдови заболявания, инсулт, затлъстяване и дори диабет тип 2.

Специалисти от асоциацията разкриват, че въглехидратите са основен източник на енергия за работата на всички органи, за растежа и деленията на клетките. Недостигът на въглехидрати поставя организма в екстремна ситуация: в началото той изразходва запасите на гликоген, а после и на мазнини. В този период бъбреците се натоварват прекалено много, а от това страда целия организъм.

Теоретично можем да се откажем изобщо от брашното, но тогава трябва да компенсираме недостига за тялото на всички полезни вещества, които се съдържат в продуктите, направени от тесто. Това твърди кандидатът на медицинските науки Марина Копитко и не го препоръчва.

Пшеницата и ръжта съдърат от 10 до 13 процента белтъчини, от 6 до 70 процента въглехидрати, от 2,5 до 4 процента мазнини. 200 грама хляб дневно покриват нуждата от около 30 процента от дневния прием на протеин и 30-40 процента въглехидрати. Освен това хлябът може частично да набави на тялото калций, фосфор, калий, магнезий и желязо.

А немски учени са установили, че когато човек спре да яде хляб, се лишава от антиоксидантите, които възпрепятстват развитието на рак на дебелото черво. Според д-р Томас Хофман, ръководител на проекта за изучаване на действието на зърнените храни върху човешкия организъм, в коричката на хляба полезните вещества са много повече, отколкото в меката му част.

Добре изпечените хлябове с тъмнокафява коричка съдържат 8 пъти повече антиоксиданти, за разлика от лошо изпечените, като тези полезни вещества се появяват само в печените изделия, но не и в самото брашно.

Диетолози от различни страни се обединяват в твърдението си: отказването от тестени продукти трябва да става само, когато говорим за рафинирано брашно. Пълнозърнестите тестени продукти, наред с факта, че са полезни, засищат, дори да са в малки количества, и не изпитваме глад. Докато след консумация на хляб от рафинирано брашно ни се иска да хапнем още нещо.

Марина Атанасова