Снимка: Shutterstock
Мечтата на всеки, който внимава с килограмите и следи за фигурата си е да си хапва каквото поиска без да наддава, но това, за съжаление, е възможно само на хора, на които им е провървяло с наследствеността.
Като тийнейджърка качих излишни килограми, пробвах всякакви диети, ограничавах се с храната, ходих при специалисти, следвах интуитивно хранене и всичко се проваляше.
Картофите са любимата ми храна и мога да ги ям практически всеки ден – като гарнитура и основно ядене, приготвени всякак. Но по време на моите хранителни експерименти трябваше да се лишавам от тях и това много ми тегнеше, затова, когато приключих с диетите, започнах да ги хапвам с двойна сила.
Моят, така да се каже, „проблем“ се реши, когато престанах да се ограничавам.
Сега следя само колко калории приемам и това, въпреки, че е доста скучно, направи живота ми много по-лесен. Ако ям пържени картофи за обяд, трябва да вървя пеша до вкъщи с бързи темпове, а вместо асансьор използвам стълбите. Изградих си и навик да се разхождам по половин час преди лягане, ако времето позволява. Допълнителната активност ми позволява да се храня по-разнообразно.
Придържам се към още няколко правила относно картофките:
- Никога не ям картофи за вечеря;
- Приготвям ги варени или печени с кората;
- Ако днес ям картофи, утре не ям хляб.
Старая се да не ги хапвам всеки ден, както преди, редувам ги с други видове храни и така даже е по-интересно и не се притеснявам и съобразявам.
Източник, превод Марина Атанасова
