2 истини за личността ви, които обясняват много неща

Правите ли понякога неща или вземате ли решения, за които по-късно си мислите: „Какво, по дяволите, ме прихвана?!“ Хората са сложно устроени. Робуват на навици, дори да знаят, че им вредят. Лъжат онези, на които се доверяват най-много. Чувстват се неудовлетворени, макар да са сити и здрави и да имат куп причини да бъдат доволни. Досега никой учен не е успял да обясни стопроцентово човешкото поведение, мислене или чувстване. Мозъкът е невероятно комплексен и далеч по-ефективен от всеки компютър. И тъй като има голям дял в това какво правим, мислим и чувстваме – накратко, в нашата същност – ще мине доста време, докато разберем как точно функционираме.

Все пак изследователите на мозъка са постигнали известен напредък – установили са, че навиците са „програмирани“ в различна част на мозъка от езика и съзнанието, поради което понякога е трудно да ги обясним (или дори приемем). Освен това нашият център за данни изглежда следва два основни принципа, които играят съществена роля за действията и решенията ни и които австрийският учен Нилс Бирбаумер описва по следния начин в книгата си „Твоят мозък знае повече, отколкото предполагаш“:

1. „Мозъкът търси ефекти, които да бъдат оценени положително в емоционален план“.
2. „Мозъкът е отворен за всичко, стига да постига желания ефект“.

Ето какво означава това за вашата личност:

Стремите се към щастие и радост

Повечето наши действия и решения, ако не и всички, са подчинени на една цел: да се чувстваме добре като следствие от тях. За да го постигнем, мозъкът до голяма степен залага на практическия опит: повтаряме или използваме за ориентация в нови ситуации това, което ни е донесло положителни емоции в миналото. Ако например избегнем дадена конфронтация, защото ценим спокойствието си, при следващия конфликт навярно също ще подвием опашка. Но ако чрез маневрата за отбягване се чувстваме неудовлетворени и измамени, вероятно ще решим следващия път да реагираме различно. Друг въпрос е дали наистина ще го направим. Чрез положителни преживявания възникват или се затвърждават модели на поведение, стратегии за преодоляване, навици, но също така и мании. На мозъка ни му е съвършено безразлично какво правим, стига да се чувстваме добре. Едва когато се провалим с начините си на поведение, може би ще ги преосмислим и ще се опитаме да ги променим. А последното ще ни се удаде най-добре, като ги заменим с методи, които възможно най-бързо да доведат до също толкова положителни или дори още по-приятни преживявания от старите. Защото в противен случай ще се наложи едва ли не да работим срещу мозъка си, а както вече споменахме: той е по-ефективен и по-удивителен от всеки компютър.

Никога не оставате същите

Мислите, че веднъж завинаги сте открили себе си? Съжаляваме, но не е толкова просто. Според Бирбаумер личността ни се променя цял живот, понеже мозъкът постоянно се нагажда към новите обстоятелства около нас. Ценности, стандарти, приоритети – когато нещата се променят, мозъкът се приспособява към тях и ние реагираме в съответствие с това. Така например е възможно по време на пандемия сам по себе си деликатен и съобразителен човек да започне да се презапасява. Изведнъж решава, че ще се чувства по-добре, ако напълни килера си с тоалетна хартия, отколкото ако мисли за другите. И който е бил общителен и приветлив на 20 години, на 40 може да се е превърнал в досаден мърморко.

Може би ви харесва да имате навици и ценности, на които се стараете да останете верни. Но готовността за приспособяване е не по-малко могъща сила и ви прави непредсказуеми – дотолкова, че понякога сами не можете да се познаете.

Обекти.бг