Недоносеното върху гърдите на майката – кожа-до-кожа

Кожа-до-кожа или кенгуру-грижата е един от съвременните подходи при отглеждане на недоносени новородени, който е доказал своята ефективност, както за бебето, така и за майката. Той се прилага в повечето страни на Европа, а най-дълги традиции и опит има натрупан в Германия. За България е сравнително нов.

За предимствата на кенгуру-грижата разговаряме с д-р Бояна Петкова, медицински експерт във фондацията. Тя е завършила медицина в Берлин, работила е в Университетската детска болница в София. От близо 10 години е активист в областта на майчиното и детско здравеопазване с фокус върху подобряване на цялостната система за грижи за бременната и раждащата жена. През 2012 г. основава фондация „Макове за Мери” за подкрепа на родители, преживели перинатална загуба, а от 2017 г. е и медицински експерт във фондация „Нашите недоносени деца“.

Снимка: личен архив
Бояна Петкова е родена в София през 1981 г., и е прекарала 14 години от живота си в Хелзинки и Берлин, където е завършила медицина. От 2007 до 2016 г. работи в Университетската детска болница в София, а от 2010 г. е специализант по педиатрия с особени интереси в палиативните грижи и холистичния мултидисциплинарен подход при работа с недоносени новородени и хронично/терминално болни деца, при който в центъра на грижата се поставя семейството, а не болестта на детето.

Д-р Петкова, от къде тръгва практиката недоносените деца вместо в кувьоз да се поставят на майчините гърди и там да получават нужните грижи?

Практиката е добре развита в много държави. Историята ѝ тръгва от Колумбия. Това е много стар начин за отглеждане на бебето, което се раждало недоносено, но в миналото не е са разполагали с кувьози. Част от тези деца са оцелявали именно благодарение на кенгуру-грижата. С други думи майката на недоносеното бебе го е слагала между гърдите си и го е носела непрекъснато със себе си кожа-до-кожа.

Тази практика е възникнала, когато не е имало достатъчно медицинска техника и грижи. По-късно е установено, че тези деца се развиват дори по-добре в сравнение с тези, които са отглеждани само в кувьоз.

Какви по-конкретно са ползите и имат ли научно потвърждение?

Има натрупан опит и проучвания на кенгуру-грижата от над 40 години. Ползите са добре документирани и безспорно научно доказани. Децата се развиват по-добре, а родителите са въвлечени в грижата за бебето. Защото раждането на недоносено бебе носи не само емоционална травма, но има и дългосрочно отражение върху развитието на самите деца, ако те с месеци са отделени от майките си и се отглеждат в изкуствена среда.

Кувьозът в някаква степен наподобява вътреутробните условия – топлина, храна, но липсва човешкият контакт. Знаете, че в неонатологията, където са кувьозите на недоносените бебета, е много шумно и светло през цялото денонощие. Това е силно стресираща среда за тях. И това понякога има последствия и причинява проблеми в развитието им през целия живот.

Установено е още, че кенгуру-грижата има и чисто медицински предимства пред кувьоза. А важните показатели като сърдечна и дихателна честота не се различават. С други думи каквито са в кувьоза, такива са и върху гърдите на майката. И за децата не е по-опасно, нито по-лошо да останат върху гърдите на майка си.

За каква степен на недоносеност става дума? Колко малко може да е бебето, за което се полага кенгуру-грижа?

В Швеция и Норвегия стартират едно проучване с бебета, които са родени в 28-ма гестационна седмица или по-късно. Не става дума за екстремно малки недоносени, но в много държави се практикува кенгуру-грижа дори с бебета с тегло около 600 грама. В това проучване бебетата изобщо не се поставят в кувьоз непосредствено след раждането. Слагат се върху майката и там получават всички необходими медицински грижи, включително подпомагане на дишането с апаратура, където е необходимо.

Майката се сменя с таткото, когато има нужда да се изкъпе, да отиде до тоалетна или да си почива. Родителите се редуват. И е установено, че няма влошаване на основните жизнени показатели. Терморегулацията върху кожата на майката е по-добра отколкото в кувьоза.

Това звучи сензационно. Бихте ли пояснили защо?

Доказано е, че тялото на майката регулира температурата на бебето. То се затопля точно до 37,4 градуса. А след това нейната кожа се нагажда спрямо температурата на бебето – охлажда се или се затопля при нужда. Инфрачервени измервания установяват промените в температурата, които могат да се документират.

Оказва се, че гърдите, които произвеждат кърма, са с температура над 36 градуса. Докато при нераждала жена температурата на кожата в тази област е около 32 градуса.
Майката на практика е естествен инкубатор.

Какви са другите ползи, бихте ли ги изброили накратко?

Тези бебета изпитват по-малко болка. С други думи кенгуру-грижата е и обезболяваща. Тя предпазва и от вътремозъчни кръвоизливи. А това е голям проблем в неонатологията и една от причините за сериозни неврологични увреждания на децата, и последствията от тях в по-късна възраст.

Тези бебета имат по-малко инфекции, по-рано ги изписват от болницата и процентът на кърмените при тях е по-висок. Което също предпазва от инфекции.
Има и много други ползи и предимства, които кенгуру-грижата има пред кувьоза.

Мислите ли че у нас може да се приложи кенгуру-грижа при тази организация в неонатологиите, в които ограничават достъпа на майката до недоносеното бебе?

Така е. Целта ни е да привлечем общественото внимание върху проблема. В много неонатологични отделения родителите наистина нямат ежедневен достъп. Много често той е веднъж или два пъти в седмицата за 1 час. Ние искаме да информираме какво е по-добре за бебето и за майката. И да окуражим родителите да търсят и да осъществяват контакт.
Искаме да преодолеем твърде строгия режим в отделенията.

Цялата световна наука твърди, че ранният контакт на недоносеното с майката няма риск да му навреди, напротив. Разбира се при спазване на определени правила, когато всички в екипа са обучени как да асистират при кенгуру-грижата. Това е една от важните ни цели за близкото бъдеще. Да организираме обучение за специалистите с чуждестранни експерти в областта на кенгуру-грижата и семейно-ориентираната грижа.

Веселина Мончева