Детето e ниско на ръст

Всички родители внимателно следят физическото развитие на децата си, особено през първите години от живота. Когато едно дете е по-едро на ръст и телосложение от връстниците си, това е причина за радост за майките и бащите.
Обратно, децата, които са нисички в сравнение с връстниците си, се възприемат като слаби и крехки. Въпреки че, освен тези „липсващи“ сантиметри те не се различават по никакъв начин от съучениците си.

Трябва ли да се тревожим за бавния растеж на детето, възможно ли е да стимулираме растежа с помощта на упражнения и какво трябва да знаем, за да не пропуснем патологията,  обяснява ендокринолог.

Защо детето расте бавно

Това може да се дължи на различни причини.
Най-често се дължи на: проблеми с вътреутробното развитие, наследствени заболявания, водещи до нарушен растеж на костите, хормонални нарушения (излишък на някои хормони или дефицит на други), прием на лекарства за лечение на други хронични заболявания, тежки хронични заболявания и др.

Но има и по-малко очевидни причини за бавния растеж на детето:

- храносмилателни разстройства, включително стомашно-чревни заболявания, като непоносимост към глутен, лактазен дефицит и нарушена абсорбция на хранителни вещества в червата;

- хронични заболявания на сърдечно-съдовата и дихателната система (вродени дефекти на сърцето и белите дробове, миокардит);

- прекалена физическа активност с вдигане на тежести или ако спортът натоварва прекомерно гръбначния стълб, но не разтяга ставите;

- хипоксия, ако детето прекарва малко време на открито и води заседнал начин на живот.

Ако нещо притеснява родителите, те трябва да се консултират със специалист, който може да определи какво задържа растежа.

Ролята на хормона на растежа

Дете на катерушка. Снимка: Shutterstock

Хормонът на растежа (GH) или соматотропинът всъщност определя как расте човек. Но връзката не винаги е пряка: ако детето е ниско, не може да се каже, че това се дължи на дефицит на този хормон. Например, растежът и развитието на бебето се определят, наред с други неща, от производството на хормони на щитовидната жлеза.

А в юношеството половите хормони допринасят за скоростта на растеж, като влияят както пряко, така и индиректно върху растежа чрез повишена секреция на соматотропин.
Но ако няма достатъчно хормон на растежа, това може да доведе до нисък ръст - тоест детето да е по-ниско от връстниците си. Това може да се лекува със специални лекарства. 
Ако заболяването се забележи навреме, докато зоните на растеж са все още отворени, детето ще израсне на височина.
Така че, разбира се, скоростта на растеж е свързана с нивото на хормона на растеж, не не зависи единствено от него.
Растежът се определя и от наследствени фактори, особено при момчетата.

Има ситуации, когато нивото на хормона на растежа е нормално, но момчето остава ниско, влиза в пубертета по-късно от връстниците си, но в крайна сметка с течение на времето се изравнява с тях по височина.
Най-често бащата или близки роднини по мъжка линия са имали същото развитие.

До каква възраст са отворени зоните на растеж

Баща проверява колко е пораснал синът му. Снимка: Shutterstock

Зоните на растеж са области на дълги тръбести кости, където протичат активни процеси на клетъчно делене и образуване на кости.
Зоните на растеж са практически затворени, активният растеж на костите по дължина рязко се забавя и спира в рамките на няколко години от началото на пубертета. Но това е много индивидуален процес, който се влияе и от много генетични и хормонални фактори.

Какво могат да направят родителите

Основното нещо е да не се паникьосват, ако забележат отклонение във физическото развитие на детето.

Първо, ако на родителите изглежда, че детето изостава в растежа, това не винаги е така - необходимо е да се проверят нормите за конкретна възраст, пол и етап на половото развитие. Нужна е консултация с лекар.

Второ, децата не растат равномерно. Например растежът се забавя преди пубертета. И може да се окаже, че ръстът на детето съответства на долната граница на нормата за неговата възраст, но в същото време, в сравнение с връстниците си, то изглежда нисичко и дребно. Тази разлика тревожи родителите, но в действителност след няколко години всичко ще се изравни.

Мона Василева