Как бебето участва в процеса на своето раждане

Раждането наближава. Бъдещата майка става все по-тревожна, а бебето в уробата й сякаш се успокоява.
Кои са предвестниците, че важният момент е настъпил. Как се държи бебето по време на контракциите и какво е поведението му до първа глътка въздух. Как „участва“ в процеса на своето раждане?

На тези въпроси  отговаря акушер-гинекологът д-р Елисавета Солоид.

Бебе в утробата на майката. Снимка: Shutterstock

Преди раждането

1. Бебето става по-кротко

През цялата бременност бебето е било разположено сравнително удобно в утробата и свободно е плувало и е правило салта в окоплодната течност.
С наближаване на раждането обаче то наедрява, простраството намалява, става му тясно и активните му движения се ограничават. И свободното му плуване се заменя с по-подредени, монотонни ритници.

Най-често „ритниците“ са в определени части на тялото на майката – обикновено в ребрата или пикочния мехур, в зависимост от положението му в утробата.
С напредване на бременността, активност на плода не намалява, но става по-подредена и организирана.

2. Хълца ли по-често

Преди или по време на раждането бебето може да хълца често и продължително. Това се дължи на незрялостта на нервната система или на поглъщането на голямо количество околоплодна течност. Свързано е с  контракциите, но тогава майката е заета с друго и сякаш не го забелязва.
Има и още две теории защо детето хълца често.

Първата твърди, че в последните етапи на бременността бебето овладява уменията за сукане и преглъщане, абсорбира амниотична течност, а хълцането е вид защитна реакция, по време на която излишъкът се изтласква от контракциите на диафрагмата.
Втората теория: хълцането може да е признак на кислороден глад (хипоксия) на плода. Чрез енергично и често движение, включително хълцане, бебето се опитва да компенсира недостига на кислород.

Бременна с новороденото си бебе. Снимка: Shutterstock

Ражденето предстои

Третият триместър на бременността се различава от предходните два, защото тялото на бременната се подготвя за предстоящото раждане.

- коремът й се спуска надолу;

- амниотичната течност намалява;

- лигавицата от цервикалния канал на шийката на матката се изхварля;

- 2 седмици преди ражданета теглото на бременната останва непроменено ;

- получава „лъжливи“ контракции. Тези периодични, нередовни и слаби спазми в долната част на корема се наричат още „тренировъчни“ контракции или контракции на Бракстън-Хикс.

3. Коремът винаги ли се смъква

Това не винаги се случва и или може да се случи по различно време. Може да стане ден преди самото раждане, а не 2 седмици преди това, както обикновено се смята.
Много често жената сама не установява това.
Понякога също така тя продължава да наддава ва тегло, а слузната тапа не пада.

4. Лъжливите контракции

Контракциите на Бракстън Хикс могат да се появят в края на втория или началото на третия триместър на бременността или могат да се появят буквално седмица преди раждането.

Те са необходими за подготовка на родовия канал за процеса на раждане.
Времето, в което започват е индивидуално за всяка жена и дори за всяка бременност. Но има жени, които изобщо не изпитват тези усещания.
Основните разлики между „лъжливите“ и реалните контракции:

- те са нередовни;

- времевите интервали между тях не са циклични;

- жената има контрол над фалшивите контракции. Може да ги спре като промени позицията на тялото или вземе душ;

- постепенно „лъжливите“ контракции напълно изчезват.

5. Мърда ли бебето по време на контракции

Ако по време на „ лъжливите“ контракции при бебето няма никакви промени, то по време на реалните контракции всичките му движения са насочени към възможно най-бързо освобождаване и напускане на тясната утроба. И, разбира се, по време на истинските контракции бебето се движи навън. Движенията му не са хаотични, а строго целенасочени.

Бебето има специална задача

Най-интересното е, че по време на раждането бебето има специална задача. То също е „ участник“ в раждането като майката и в момента, в който жената изпълнява всички инструкции на акушерката, диша правилно, напъва, тя помага на детето да извърши много незабележими за нея, рефлексивни действия, заложени в него на генетично ниво – завъртане, свиване, разтъване, отблъскване и много други, чиято последователност и посока зависи от това в коя част на тялото се намира бебето. Всички тези движения са необходими за успешното му придвижване по родовия канал.
Извън контракциите бебето също си почива, както и самата майка.
Ако движенията му в този момент са твърде активни и нетипични, тогава лекарят оценява сърдечната му честота чрез непрекъснат мониторинг и предприема действия.

Мона Василева