Най-важното, което трябва да знаете за детската психомоторика: как да я прилагате на практика и в кои случаи е наистина полезна
Момченце играе с умни играчки.
Снимка: Shutterstock
Има ли начин да подпомогнем развитието на детето още от бебешка възраст? И как да го направим, без да стресираме малкото? Отговорът на специалистите е категоричен: Да, има! Дори съществува специален подход, наречен детска психомоторика, който работи за цялостното благосъстояние на детето чрез различни упражнения и двигателни задачи под формата на игра. Така стимулира социално-образователните умения на малчугана и е напълно възможно да го прилагате и у дома. Тази програма е силно препоръчителна в случаи на когнитивни забавяния, дефицит на вниманието, ниско самочувствие, но е полезна и за всички останали, тъй като развива наистина важни умения.

Психомоториката насърчава развитието.
Снимка: Shutterstock
Психомоторните умения могат да бъдат предложени на всяко дете и често са част от образователната програма на някои детски градини и предучилищни групи.
Идеята всъщност е да се насърчи растежа и хармоничното развитие на детето чрез интегриране на различни функции: двигателни, емоционални, интелектуални и социални.
С помощта на специално обучен човек, малчуганите изпълняват прости упражнения със или без инструменти/уреди и взаимодействат помежду си, като по този начин подобряват и междуличностните умения.
Психомоторният подход засилва процесите на идентификация, социализация и творчество, и така помага на детето да изрази своите емоции, като опознае тялото си и използва движението като инструмент за посредничество с това, което го заобикаля.
По този начин то активира и индивидуалните си специфични ресурси, активирайки ги чрез положителни емоционални и релационни преживявания в контекст на превенция, а не на терапия. Това превръща двигателната активност в средство за откриване на собствения потенциал.
В случаите на деца с дефицит в определени функции - внимание, координация, комуникация или специфично обучение, интервенцията трябва да се извърши от специалист, който притежава този вид умения. Той трябва да работи и с останалия екип, с лекар или психолог, за да има максимален ефект за детето.

При по-тежки случаи помага за самостоятелността на детето.
Снимка: Shutterstock
При по-сложни патологии като аутизъм, умствена изостаналост или невромоторни патологии, невропсихомоторният подход трябва да взаимодейства с други специфични интервенции, свързани с различните житейски контексти на детето, извършвани от други професионални фигури - помощни учители, възпитатели, социални работници и психолози.
Целта е да бъде насърчена емоционалността, социализацията, училищната интеграция, самостоятелността в ежедневния живот.
Деси Тодорова по материали от Bambinopoli
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари