8 железни правила за родители

Какво е наистина близка връзка и какво трябва да /не/правят родителите, за да поддържат емоционален контакт в отношенията с децата? Защо е важно да имат близки отношения с хлапето, как да ги създадат и поддържат, обяснява Вера Якупова, кандидат на психологически науки, практикуващ психотерапевт.
На първо място, става дума за взаимоотношения, в които няма физическо или психологическо насилие. Това е основата, върху която трябва да се гради всяка нормална семейна система. Ако има насилие, тогава не може да става дума за някакви близки отношения.
Но има и по-фини неща, за които често забравяме и те са също толкова важни. Ето ги и тях.

1. Бъдете предвидими родители

Отношението към детето не трябва да зависи от вашето настроение или други външни фактори. Не е редно да се водите от личните си емоции: ето, аз съм в отлично настроение и ти купувам сладолед, разрешавам да гледаш телевизия, а друг път съм ядосана и забранявам всичко.
Възрастните, разбира се, имат право на негативни емоции. Всички ние сме живи същества, но емоциите не бива да променят драстично живота на семейството. Децата се чувстват много по-комфортно и по-свободно, ако родителите са спокойни и предсказуеми.

2. Наложете ясни правила

За децата е особено важно да има ясни и постоянни правила. Задачата на родителите е да наложат конкретни изисквания, а последиците от неспазването им да са очевидни.
Например, те обясняват защо зъбите трябва да се мият редовно и въвеждат правило: мий зъбите два пъти на ден, сутрин и вечер. Детето разбира какво ще се случи, ако не си измие зъбите и какво се получава, когато ги мие редовно.
И още нещо, което е важно: правилата трябва да са съобразени с възрастта.
Не заключвайте телефона на хлапето и не го следете непрекъснато в социалните мрежи. Обяснете му правилата за безопасна комуникация, включително и сърфирането в интернет.
Постигнете взаимно съгласие например, че понякога ще проследявате местоположението му, като използвате програми за родителски контрол или специален часовник.
Децата обичат правилата. Те може да се бунтуват и да се противопоставят на нещо, но въпреки това правилата са основата, на която разчитат.

3. Дайте на детето право на избор

Дори и в най-крехка възраст хлапето може да избере тениска за детската градина или книжка, която му е интересна. Позволете му да не изяде докрай яденето, ако не е много гладно, да яде повече, ако му е вкусно или е гладно. Възрастният човек има пълното право да избира своите приятели и компания, без да поглежда и да се допитва до родителите си, нали? Научете и детето да се вслушва в собствените си желания.
Разбира се, можем да го подсещаме за определени неща, просто защото имаме повече опит.
Например, да му обърнем внимание, че бялата му тениска е леко замърсена и трябва да се смени.
Колкото по-рядко налагаме мнението си и се доверяваме на детето, толкова по-лесно то ще порасне и ще стане самостоятелно. А ние ще сме емоционално по-близо до него.

4. Уважавайте личните му граници

Колкото по-голямо става детето, толкова повече лично пространство му трябва. Ако на пет години то дори не забелязва, че сте влезли в стаята му, без да почукате, то на четиринадесет това едва ли ще му хареса.
Не трябва грубо да влизате в личното си пространство: да се ровите из нещата му или да четете кореспонденцията с приятели.
Ако се притеснявате за безопасността му и искате да инсталирате семеен GPS на телефона му, който ви позволява да проследявате местоположението и движението, го предупредете предварително. Задължително обяснете и обсъдете как и в какви случаи планирате да използвате устройството.

Има приложение Kinbery, създадено от екипа на Beeline - едно от най-безопасните приложения за проследяване на движението. Процесът на свързване е защитен от шестцифрен код, който се актуализира на всеки два часа. Приложението позволява на екрана да се видят членове на семейството - тоест не само ще видите къде е детето, но може да се разбере и какво правят родителите.
Преди да го инсталирате обаче, струва си да обясните на хлапето, че това не се прави за пълен контрол, а единствено от съображения за безопасност, защото го обичате и се притеснявате.
Кажете на детето си защо избирате точно това приложение.
Тук има важен момент - ако то се съгласи и няма нищо против, тогава всичко е наред, можем спокойно да инсталираме приложението. Но ако започне да се съпротивлява, значи е време за дискусия.
Възможно е да постигнем съгласие да не включваме програмата всеки ден, но в дните на „пауза“, то трябва да се обажда и отговаря на обажданията ви.
Или пък да се договорим да включваме програмата само в определени случаи - в летен лагер, на поход, на гости на баба.
Винаги е въпрос на зачитане на личните граници и на договаряне.

Снимка: Guliver / Getty

5. Помислете за нуждите и желанията на детето

В равноправното партньорство всеки отчита желанията на другите. Това не означава, че всяка прищявка се изпълнява незабавно. Означава, че със сигурност хлапетата ще бъдат изслушани, а молбите им взети под внимание, защото са важни. При това без да ги засрамвате или осъждате.
Ако детето иска играчка, която е твърде скъпа, тогава ние не казваме: спри да мрънкаш, нямам пари за това. А обясняваме, че в момента е невъзможно, но ще се опитаме да измислим нещо.
Ще спестим пари заедно, ще ги съберем като помолим роднините за рождения ден да помогнат и те да се включат в подаръка или ще предложим някои други опции.
Така детето разбира, че неговите желания са важни. А също така, че самото то е важен елемент в тези отношения.

6. Уважавайте интимните му граници

Опитайте се да не нарушавате интимните граници на детето, особено ако то държи на тях.
Ако синът ви затваря вратата на тоалетната, не бързайте да влизате, за да му бършете дупето, дори ако ви се струва, че той самият не може да се справи.
Когато дъщеря ви започне да се заключва в банята, когато се мие, отпразнувайте този малък етап от порастването и не я безпокойте.
На определена възраст детето вече не иска другите да го виждат как се преоблича или как пишка. Това е абсолютно естествено и родителите трябва да гарантират, че интимните граници се спазват на всеки отделен етап.
Колкото повече пораства детето, толкова повече неща може да прави самостоятелно, а контролът от страна на родителите трябва да бъде ограничен.

7. Подкрепяйте го, без да давате оценки

Важно е детето да знае, че може да се обърне към родителите си за помощ във всяка ситуация. Ако то се чувства зле, уплашено, неразбрано, те няма да му се карат, да се подиграват или да го унижават, а ще го подкрепят, ще му съчувстват и ще помагат.
Не и като първоначално му се накарат, а едва по-късно, след като размислят, да помогнат. Защото, ако действат по тази схема, детето ще ги търси е възможно най-малко и рядко ще разказва нещо за себе си.
Доверието е ключово, особено през юношеството. Защото тогава родителите нямат други лостове за въздействие. Детето или ще им се довери и ще се обърне към семейството, или ще влезе в позиция на отбрана и отричане.
Емоционалната близост не се ражда автоматично само защото деца и родители са свързани. Тя се възпитава и гради през детството и юношеството.

8. Границите трябва да бъдат гъвкави

В една здрава връзка винаги има ясни граници. Детето обаче расте и старите правила постепенно трябва да се променят.
Следователно границите трябва да бъдат гъвкави, те трябва да се адаптират спрямо възрастта му и обстоятелствата. Само в този случай то ще се чувства комфортно в семейството.

Доверие, подкрепа, сигурност, приемане – това е постаментът, на който се гради взаимната привързаност.
Такива взаимоотношения помагат на хлапето да се развива, да се чувства добре, да опознава света. Това е моделът на неговите бъдещи взаимодействия със света - с партньори и приятели.

Мона Василева