Какво е интуитивно хранене

Интуитивното хранене, за което все повече се говори напоследък, е концепция, създадена още в средата на 90-те години от двама диетолози Евелин Трибол и Елиз Реш. То е конфигурирано на принципа на т.нар. „анти-диета“ и се основава на осъзнаването на нуждите на тялото и ситостта, а не на строго фиксирани забрани и препоръки.

Какво точно представлява този начин на хранене и какви биха могли да бъдат критичните точки в един такъв „различен“ подход към яденето.

Жена се мери на кантар.

Снимка: Shutterstock

Какво представлява този тип хранене

Интуитивното хранене е измислено през 1995 г., а книгата „Интуитивно хранене: Революционен подход срещу диетите“ го извежда на преден план. Идеята на авторите на тази теория (и практика) залага на предполагаемото вслушване в собственото тяло. Храненето се основава изключително на инстинкта за глад и неговото задоволяване, като консумацията на храна е свързана с усещането за ситост. Ограниченията са минимални и засягат основно качеството на ястията, които трябва да останат възможно най-здравословни. Следователно този метод има за цел да заобиколи прекомерните затруднения, установени при особено рестриктивните диети.

Изчисляването на калориите и точните проценти на необходимите макронутриенти се заменят с поредица от съвети, полезни за разпознаване нуждите на тялото. Това е подход, който не води непременно до загуба на тегло, но и интуитивното хранене никога не се е целило в този аспект. Неговата идея е насърчаването на по-здравословен подход към храната.

Как работи този метод

Признаването на адекватната роля на храненето за здравето, комбинирано с физическа активност, спомагат за повишаването на физическото и психическото благосъстояние и избягването на негативните последици.

Чрез интуитивното хранене човек се научава да разпознава физическите си нужди, да не пренебрегва гладът и да задоволява пристъпите на глад. Така се избягва чувството за вина, което обикновено е основният проблем на всеки хранителен режим. И се освобождава връзката с храната на емоционално ниво, което е важна превенция към евентуални хранителни разстройства.

Постепенно се регулира храненето и се създава балансиран модел, при който няма грешни поведения и не се приемат като основни виновници за провала въглехидратите или глутенът. Интуицията на тялото става водеща и именно тя помага да не се прекалява с нездравословната консумация на храни.

От друга страна се тренира ситостта. Голям проблем на съвременното общество е храненето по навик, от стрес или от скука. А интуитивният модел учи да управляваме точно тези желания. Така например, никога не трябва да се насилвате да ядете при липса на глад. При обикновените диети често храненията са в точно определено време. Интуитивното ни предоставя свободата да ядем, когато наистина огладнеем.

Трета важна точка е удовлетворението, което много лесно се постига при този начин на хранене, защото на практика ограничения няма. Може да консумирате богати храни за сметка на нискокалорични, но това винаги трябва да става без да се превишават количествата, следвайки усещането за ситост.

Също така се поддържа неутралността към храната, тъй като се избягва оценката на продуктите като решение при състояния на стрес, като утеха или като изход. Това позволява да не се прекалява с количеството, а да се води здравословен и възнаграждаващ подход към храненето. А след като знаем, че целта не е постигане на конкретна физическа форма, а дългосрочен здравословен ефект, ние се научаваме да уважаваме повече тялото си и да разбираме какво ни говори.

Интуитивният подход трябва да се възприеме и по отношение на физическата активност. Тя трябва да бъде източник на позитивизъм и да задоволява страстите, подобрявайки връзката ни с нас самите, а не да се влияе от външни модели или социален натиск.

Жена се колебае какво да яде.

Снимка: Shutterstock

Митове за интуитивното хранене

Твърде общите насоки означават, че „ключовите точки“ на този подход могат да се интерпретират по произволен начин и това според някои специалисти е рисков фактор.

Но самите създатели на теорията предупреждават, че храненето по „инстинкт“ не е адекватно определение за интуитивно хранене. Интуитивното хранене всъщност представлява сложна динамика, която включва не само инстинкта, но и емоционалното измерение и обработване на мислите. Инстинктът в този случай е само един аспект от метода, който е опосредстван от връзката със собственото емоционално и мисловно измерение. Поради тази причина е важно да променим негативния си подход към храната и евентуалното чувство за вина от консумацията на определени храни, ако искаме да има успех. В този смисъл е добре правилното хранене да се обвърже с адекватното психично здраве като основен подход към адекватното хранене.

Други експерти смятат, че интуитивното хранене означава да се яде това, което искаме и когато го искаме. А това може да доведе до напълняване. Авторите на метода обаче оборват и това твърдение, отбелязвайки, че да се ​​храните интуитивно означава да сте напълно наясно с вашите физиологични нужди. А чувството за ситост е физическо усещане, способно да дефинира конкретните нужди.

То трябва да бъде отделено от емоционалността на индивида и приведено в измерение на обективност спрямо собствения организъм. Консумацията на нездравословни храни би се самоограничила в начален етап, възприемането на нуждите на тялото ни всъщност би довело до по-балансирано хранене.

Говорим за режим, който според авторите не е диета за отслабване. Интуитивното хранене по-скоро води до създаване на хранителен баланс, който се основава на диетичните нужди на индивида. То не е лек за хранителни разстройства и не може да се използва в случаи на анорексия и булимия, които изискват намесата на диетолози и психотерапевти, способни да се справят с проблема по възможно най-добрия начин.

Деси Тодорова по материали от My Personal Trainer