Какво представлява компулсията в родителството

В днешно време една от честите тревоги на родителите е дали правилно изпълняват своя дълг и защо понякога грешат в стремежа си да възпитат по най-добрия начин детето. Психолозите наричат този проблем компулсия. Става дума за обсесивно разстройство, изразяващо се в настоятелна нужда от удовлетворение на желанията на децата от страна на мама и татко, което се проявява в поведение, понякога затрудняващо родителската роля. Но какво се разбира под компулсия? И как изглежда този проблем в детството?

Какво представлява този проблем

Според бащата на психоанализата Зигмунд Фройд, инстинктивното функциониране съществува от раждането и се изразява например със смукането на пръста на новороденото, което търси форма на удоволствие без пряка цел, като например засищане на глада. В психиатрията обаче компулсиите често се свързват с мании в рамките на клиничната картина, дефинирана като обсесивно-компулсивно разстройство.

Инфантилното компулсивно поведение, за което говорим, обаче, не е комбинация от мания и компулсия. То е по-скоро феномен, който не е непременно психопатологичен, но който изисква внимание, тъй като е възможен знак за специфични еволюционни уязвимости.

Защо такова свръх обгрижване не е полезно

В тези случаи родителите често описват детето си като измъчвано от нуждата за незабавно удовлетворение. Малкото отправя повече или по-малко ясни искания към мама и татко или се държи по начин, насочен към получаване на нещо. Тези искания могат да се проявят като гневни изблици, толкова настойчиви и повтарящи се, че родителите често трудно се сдържат. Това всъщност са деца, за които „никога нищо не е достатъчно“.

По време на ранното детство, например, тъй като отбиването представлява доста критична преходна фаза, малките могат да прибягнат до изкривена употреба на акта на хранене. След като са загубили удоволствието от кърменето от майчината гърда, възможно е те да увеличат търсенето на друга храна. Задоволяването на тази молба обаче невинаги ги успокоява и децата реагират по шумен или раздразнителен начин, което буквално изправя родителите на нокти.

Как се развива това поведение

По-късно, между първата и третата година от живота, започват да се появяват нови черти и характеристики. Появява се проблемът на т.нар. хипер деца, тоест хиперактивни. Това са много жизнени деца, които не могат да стоят неподвижни, слагат всичко в устата си, пеят, докато учителят обяснява нещо или се въртят, когато цялата група в детската градина се движи в една посока. Често тези деца се съпротивляват на ранното лягане вечер и заспиват само с родителя до себе си.

През средното детство (3-5 години) и детството (6-8 години) може да се увеличи търсенето на вкусни храни: газирани напитки или сладкиши, които често са забранени от родителите. Намесват се и видеоигрите, които стават притегателна сила, тъй като предлагат форма на удовлетворение, която изолира детето от релационния контекст. Освен това понякога желанието може да бъде локализирано и фиксирано в гениталната област: в тези случаи малките се борят да регулират уринирането и/или прибягват до автоеротизъм, откривайки така собственото тяло.

Това са само част от симптоматичните форми на компулсия в детството, които могат да се отнасят до дискомфорт в детето, до трудности в контекста на растежа или до определени аспекти на връзката родител-дете. Не трябва да се подценяват или неглижират от родителите, а при нужда може да се потърси и консултация от специалист.

Деси Тодорова по материали от C’era una mamma