Неловко е: 8 проблема след раждането, за които жената не говори

"Страх ме е да отида до тоалетната"

Само раждала жена ще разбере какво означава да се опитваш да се напъваш в тоалетната след раждане. Изглежда, че  шевовете ще се пръснат. В същото време процесът е важен. В болницата лекарите определено питат родилката няколко пъти дали е успяла да отиде до тоалетната.

„Преди да родя имах страх, че напъвайки се в тоалетната, ще родя там. След това, изпитвах ужас. В първите дни беше подвиг, не можех да си представя, че ще ще успея, без да си причиня страшни болки.“

„Ако кихна, ще се напикая“

Това притеснение възниква поради факта, че мускулите на таза, които, наред с други неща, контролират пикочния мехур, са отслабени. Този деликатен проблем почти винаги засяга майките след естествено раждане, особено ако бебето е било по-едро или имат близнаци. Също така се случва жената изобщо да не изпитва желание за уриниране, което е опасно.
Мускулите се връщат към нормалното състояние след няколко седмици. Упражненията на Кегел ускоряват възстановяването.

„Изпусках се (уринарна инконтиненция), дори когато се разсмея. А почти месец след като родих, близките ми мислеха, че имам следродилна депресия.“

„Трябва да нося подложки за гърди“

Може да звучи весело, но неконтролираната лактация също е проблем, който притеснява младите майки. Добре е, че сутиените са с 1-2 номера по-големи. Това може да мине и за плюс. Но как да се примирите с факта, че 2 големи мокри петна избиват върху дрехите ви на нивото на гърдите? И не по график. Щом майката помисли за бебето, млякото ѝ руква.

„Седмица след като ме изписаха, отидох в службата по вписванията, за да взема акта за раждане на сина си. Чакането се проточи и след 40 минути на пуловера се появи първо едно, а после и второ петно. Една майка от опашката, явно с повече опит, тихичко ме извика настрани и ми даде подложки за гърди. Преди това дори не знаех, че съществуват.“

Снимка: Getty

„Косата ми окапа, но космите си появиха на брадата“

Това са хормонални промени в организма. Радвате се на лъскава буйна грива през цялата бременност. След раждането, пак заради хормоните, процесът тръгва в обратна посока - мислите за прическа, която ще покрие плешивите петна. Пинцетите стават и най-добрият ви приятел – сутринта започва пред огледалото със скубане на косъмчета, които са поникнали, където не трябва.

„Загубата на коса беше моят личен кошмар. Месец след раждането аз за първи път в живота си се подстригах късо. Преди това на всяко къпане, едри кичури тъжно изтичаха в канала. И най-смущаващият момент беше, когато каналът се запуши. И майсторът извади огромна мръсна топка коса от канализацията. Как не повърна тогава, все още не разбирам.“

„Не искам секс. И не мисля, че някога ще го направя отново"

Как изобщо да искаш , когато току-що нещо от 3,5 килограма и около половин метър е излязло оттам? Родовият канал е разпънат, понякога разкъсан. През първите няколко седмици лохиите се отделят изобилно, след това всичко пък „пресъхва“ и става отново болезнено. За какъв секс може да става дума?

„След първото раждане не допуснах мъжа си до себе си 9 месеца. Пробвах веднъж след около 12 седмици, когато лекарите разрешиха. и. Болезнено, страшно и неприятно. В продължение на още шест месеца не пожелах да пробвам отново. Едва не се разведохме."

"Събуждам се в локва пот"

Причините за това са няколко. Първо, тялото започва активно да освобождава течността, която се е задържала след раждането. Второ, хипофизната жлеза активно произвежда окситоцин и пролактин, тоест хормоналната система е претоварена.
Освен това сега бъбреците работят малко по-различно – и може да има нощно изпотяване.

„Изпотяването беше моят кошмар. Струваше ми се, че постоянно смърдя: подушвах подмишниците си на всеки 15 минути, вземах душ 4-5 пъти на ден, перях дрехите си и сменях спалното бельо всеки ден. Дори временно помолих мъжа си да спи в друга стая, защото се събуждах направо мокра. Всичко се нормализира след няколко месеца, но неврозата остана за дълго време.

Снимка: Getty

"Вече не съм бременна"

Представете си, че случайно срещате някоя ваша приятелка и тя ви казва: „Е, кога ще раждаш?“ И някак си е неудобно да признаеш, че преди няколко седмици си станала майка. Но коремът все още си е там. И не е изчезнал.

Това е чест проблем. Първоначално коремът може да изглежда като по време на бременността - на 6-7 месеца. Постепенно матката ще се свие до нормален размер и талията се оформя. Но, ако коремните мускули се разделят, и лекарите диагностицират диастаза, ще трябва да работите усилено, за да върнете фигурата към нормалното.

„Жени, които 2 месеца след раждането изглеждат така, сякаш не са раждали, не са вещици. Случва се. Дъщеря ми вече е на 1,5 години и все още не мога да премахна „меха“, който виси над слабините ми . Планирам операция“.

"Не искам да виждам никого"

Трудно е да се признае това - след раждането трябва да сте най-щастливата жена на света, но по някаква причина щастие няма . Отражението в огледалото не е щастливо, бебето плаче през нощта, искате да спите през цялото време, съпругът е късметлия, ходи на работа и общува с различни хора там, а вие имате котка и баби, които дават съвети през цялото време.
Добавяме и кило хормони и получаваме следродилна депресия.

„През първите седмици исках да стоя в средата на стаята и да крещя: „Как ме ядосвате!“ Но вместо това трябваше да се усмихвам, скърцайки със зъби. Когато започнаха паник атаките, трябваше да се обърна към психиатър. Той каза, че това е можело да се избегне, ако съм била по-внимателна към себе си.“

По  материали на Parents, Мона Василева