Плавен преход към новите изисквания в първи клас

Еуфорията около тръгването на училище и особено в първи клас обърква живота, пренарежда приоритетите, променя цялото функциониране на семейството и иска време за адаптация. И за родителите, а най-вече за децата. Новите изисквания искат нов подход. До този момент децата са били в градина, животът им е бил по-фриволен, а изискванията не така много. Ученето винаги е било под форма на игра. Тръгването на училище променя ситуацията.

И за младите родители тя е нова, случва им се за първи път и понякога им е нужна подкрепа и съвет. Разговаряме на тази тема с детския психолог Галя Даскалова.

Не пестете похвалите

„Седмата година не случайно е избрана за тръгване на училище – на тази възраст физическото развитие на детето е равномерно и плавно, а хормоните – спокойни. Това, което е натрупало като навици и знания в предходните години, вече дава плодове. Оттук нататък му предстои да надгражда.
Детето иска да е успешно, да се справя и най-вече да получава похвали. Но в същото време то е изключително неуверено, чувства че не може, не е убедено, че това, което прави е правилно. И това е напълно естествено. Защото до вчера то е играло и е било дете, а сега е вече ученик. Изискванията и очакванията към него внезапно са нараснали. И то е притеснено дали ще им отговори.

Затова на този етап детето има нужда да бъде стимулирано и непрекъснато уверявано, че се справя добре, че може, че е успяло. И дори да виждаме, че постиженията му не са особено високи, трябва да намерим за какво да го похвалим. Това е важен стимул, за неговото развитие“, разказва Галя Даскалова.

Снимка: личен архив на автора 
Галя Даскалова е магистър психолог, специалист по детско-юношеска психология с дългогодишен опит като консултант на деца и техните семейства. Тя консултира също така и институции, работещи с подрастващи.

В същото време прекомерното хвалене за нещо, в което то знае, че не е на ниво, е неразумно. Децата са изключително сензитивни към искреността на нашите похвали. Те са наясно докъде са се справили добре и къде не са успели. И когато ние преекспонираме постиженията им, усещат и се дразнят. Защото те вече са добили умения за работа в група и сравняват постиженията си с тези на останалите деца.
Детето е наясно: „Аз се справям добре с буквата „А“, но с „Б“ - не успявам". А ако в това време майка му каже: „Прекрасно“, това не му носи радост. Защото детето има преценка.

Задачите – на последователни порции

Детето тръгва на училище и ние си мислим, че всичко ще се случи с едно щракване на пръсти. Ама не е така. За него всичко е различно и е ново. Като се почне още от режима - подготовката за писане, сядане, писане на домашно, проверка – всичко, което влиза в алгоритъма „сядам да уча“, за детето е твърде неясно. И трябва да му го преведем, защото то няма опит.
Ние като родители трябва да му помогнем. И позицията не е да повтаряме: „Ти си голям, вече си ученик и от теб очаквам да си пишеш домашните“. А с конкретни примери да го насочваме. И да раздробим „ученето“ на отделни задачи.
Ако трябва да пише цифрата 1, нека първо разгледа картинки с написана цифра, да види каква е посоката, коя чертичка накъде се изписва. И, ако за родителите това е твърде елементарно, за детето в първи клас това е трудно. Затова е добре родителите да са около него и поне в началото – да помагат.

Ученето е ново умение, което до този момент хлапето не е усвоило. То има набор от познания. Добило ги е чрез игра, наблюдение, комуникация с другарчета... Сега има нужда от помощ. В училище я получава от учителката, вкъщи – от родителите, от леля, баба или някой, който е свободен.

Оставете му време за адаптация

И в този етап, когато то е изправено пред ново предизвикателство – да се научи да учи, е добре около него да няма големи промени. Добре е стаята на първолака да е готова от по-рано. Бюрото или мястото за учене – също. Новата чанта и пособията – да са купени и разгледани предварително. Не е разумно това да се случи на 15-20 септември. Детето трябва да знае къде са му нещата, кое къде се намира, за да е спокойно. Нека новият учебен кът да не остава изненада до последния момент. Защото му трябва време за адаптация и да свикне с новата обстановка.

Родителите често бъркат интереса на детето към училище с желанието му да получи подаръци (нова чанта, несесери, писалки, маратонки), които да покаже на другарчетата си. То наистина може да заяви: „Много ми се ходи на училище.“ Всъщност това е така, защото новите неща са затворени в един шкаф и мама ще ги извади и ще ги даде на 15-и септември. Родителите трябва да са на ясно, че това не е интерес към нови знания, а по-скоро към атрибутите, които са свързани с ходенето на училище.

Не повтаряйте: „Ти вече си голям“

Една от честите грешки, които допускат родителите, е да повтарят на детето: „Ти си вече голям. Ти си вече ученик!“
Никой не иска за пораства. И възрастните искаме да си останем деца. Да си ученик носи много отговорности и всеки има съпротива срещу отговорностите. Така че да наложиш на 7-годишно дете отговорност, която то не знае как да обгрижва, е натоварващо. И няма смисъл да я слагаме на раменете му.

Галя Даскалова
детски психолог
Може да се свържете за консултации с нея на тел.: 0888 611 872 или на мейл: galyahdaskalova@abv.bg